Протестите в Иран продължават въпреки засилващия се репресивен натиск от страна на властите и почти пълното прекъсване на интернет, като видеокадри и свидетелски разкази потвърждават сблъсъци в множество градове. Вълненията, започнали на 28 декември след срива на иранския риал, бързо се разпространиха в над 100 града и населени места, като демонстрантите искат край на режима под ръководството на върховния лидер аятолах Али Хаменей.
Властите реагираха решително. Иранският главен прокурор Мохаммад Моваhedи Азад обяви, че всеки, който участва в протестите, ще бъде считан за „враг на Бога“, обвинение, наказуемо със смърт. Според доклади на правозащитни организации повече от 2 500 души са арестувани от началото на протестите, а жертвите при сблъсъците между силите за сигурност и демонстрантите надхвърлят 100 души, включително цивилни и представители на реда. Потвърдени източници от болници в Техеран и Рашт описват претоварени спешни отделения и морги, борещи се да се справят с жертвите, много от които са починали от огнестрелни рани, преди да получат медицинска помощ.
Въпреки заплахите, демонстрантите продължиха да излизат по улиците в градове като Техеран, Машхад, Рашт и Тебриз. Видеа, проверени от международни медии, показват как протестиращите използват огньове, контейнери за боклук и тенджери за защита при сблъсъци със силите за сигурност, като част от кадрите показват подпалени автомобили и изстрели към тълпата. В районите Гиша и Пунак в Техеран демонстрантите скандираха лозунги срещу Хаменей и в подкрепа на монархията преди 1979 г., организирайки фойерверки и шествия през улиците въпреки властите.
В изгнание бившият престолонаследник Реза Пахлави се изяви като гласен поддръжник на протестите, призовавайки иранците да продължат демонстрациите и да организират контрол върху центровете на градовете. Във видеообръщение Пахлави похвали смелостта на протестиращите, заяви, че режимът страда от недостиг на лоялни сили за сигурност, и насърчи гражданите да действат колективно за собствената си безопасност. Той подчерта, че светът, включително американският президент Доналд Тръмп, наблюдава и е готов да подкрепи усилията им.
САЩ сигнализираха готовност за интервенция, ако иранските власти продължат с насилствения репресивен натиск. Президентът Тръмп публично предупреди, че всяко ново убийство може да предизвика силна реакция, а държавният секретар Марко Рубио потвърди подкрепата на Вашингтон за иранските демонстранти. Според доклади Тръмп е бил информиран за потенциални военни опции, включително целеви удари по обекти в Техеран, свързани с вътрешния сигурностен апарат на Иран, въпреки че официални лица уточниха, че няма непосредствена заплаха за страната.
Иранските власти определят вълненията като резултат от чужда намеса, обвинявайки САЩ, Израел и „враждебни групи“, че са превърнали мирните протести в насилие. Спикерът на парламента Мохаммад Бакер Калибаф предупреди, че всяка американска военна акция би превърнала Израел и американските военни обекти в легитимни цели за ответен удар. Държавните медии и военни изявления подчертават наратив на бдителност, като описват армията и Революционната гвардия като защитници на националните интереси и стратегическата инфраструктура, като същевременно разграничават „легитимните“ икономически протести от „външно подкрепяните саботажници“.
Протестите представляват най-голямата вълна на обществено недоволство от бунта през 2022–2023 г., предизвикан от смъртта на Махса Амини. Анализатори отбелязват, че регионалните поражения на Иран, включително загуби в конфликти с Израел, са отслабили режима и са вдъхнали кураж на демонстрантите. Правителствените опити за облекчаване на общественото недоволство – като месечна помощ от около 7 долара (около 13 лв.) за нискодоходни граждани – едва ли ще решат основните икономически проблеми, като официалната инфлация е 42%, а неофициални оценки сочат, че реално може да достигне около 60%.
При тежки ограничения на интернет, протестиращите се доверяват на сателитни услуги като Starlink за комуникация, макар правозащитни организации да подчертават рисковете. Групи като Amnesty International и Iran Human Rights призовават за сдържаност и документират широко използване на смъртоносна сила, принудителни признания и масови арести. Ситуацията остава динамична, като демонстрантите продължават да предизвикват режима, а международни наблюдатели и активисти подчертават мащаба на вълненията и хуманитарните рискове.
