При напълно здрави хора рисковете при използването на лекарства за отслабване са повече от потенциалните ползи. Нарушения на обмяната на веществата, сърцето и панкреаса са само някои от рисковете, които пациентите поемат с тези препарати.
Това заяви д-р Катерина Бояджиева - специализант в Клиниката по ендокринология на болница "Царица Йоанна - ИСУЛ.
Медикаментите за редукция на тегло не са козметично средство и не бива да се използват без медицинска необходимост и лекарски контрол, допълни тя.
Все по-актуална е темата за отслабването и "бързите резултати", особено след празнични периоди. Експертите обаче считат, че зад модерните хапчета и инжекции се крият сериозни рискове, особено когато се използват от напълно здрави хора.
Рисковете за здраветоСпоред нея сред най-честите нежелани реакции са от използването на такива лекарства са гадене, повръщане, диария или запек, дехидратация и електролитни нарушения, спадове на кръвната захар (хипогликемия), нарушения в сърдечния ритъм и риск от остър панкреатит
Съществуват и психологически рискове. "Самоволното отслабване с медикаменти може да доведе до зависимост от бързите резултати и до хранителни разстройства", предупреди д-р Бояджиева.
Допълнителен проблем е загубата на мускулна маса (саркопения) при бързо отслабване без достатъчен прием на протеини и физическа активност.
Въпреки че по закон лекарствата за отслабване се отпускат само с рецепта, в интернет масово се рекламират продукти с неясен състав.
Това е най-опасното - няма регулация и никой не знае какво реално съдържат тези продукти, заяви д-р Бояджиева и даде пример с пациентка, която след подобен препарат не само не е отслабнала, а е развила тежко затлъстяване и редица усложнения.
"Медикаментите за отслабване се използват само когато има медицински показания - затлъстяване или придружаващи го усложнения като високо кръвно налягане, инсулинова резистентност и диабет", обясни д-р Бояджиева.
Според нея назначаването на такива лекарства задължително трябва да става след цялостна оценка на пациента - измерване на тегло и обиколка на талията, лабораторни изследвания, оценка на щитовидната жлеза, чернодробната и бъбречната функция.
В момента най-широко използваните такива препарати са т.нар. GLP-1 агонисти (инкретинови терапии).
"Те имитират хормони, които потискат апетита, забавят изпразването на стомаха и подобряват контрола на кръвната захар", посочи специалистът пред БНР.
"Съществуват и други групи медикаменти - такива, които влияят на апетита чрез центровете в мозъка, както и лекарства, които намаляват усвояването на мазнините в червата. Всички те обаче имат странични ефекти и изискват строг лекарски контрол", предупреди ендокринологът.
Рекламата от социални мрежи и инфлуенсъриД-р Бояджиева смята, че причините здрави хора да посягат към такива продукти са комплексни - социални мрежи, инфлуенсъри, публични личности и примери от близкото обкръжение.
"Хората виждат бързи и лесни резултати, но не знаят какви рискове крият тези медикаменти", заяви тя и допълни, че често към тях посягат млади хора без здравословни проблеми, търсещи по-лесен начин за отслабване.
Въпросните медикаменти обаче са напълно противопоказани при бременни и кърмещи жени, хора с лична или фамилна анамнеза за медуларен карцином на щитовидната жлеза, пациенти с тежки стомашно-чревни заболявания и хора с повишен риск от панкреатит.
"Тези лекарства не заместват здравословния начин на живот - те само подпомагат процеса“, обобщи д-р Бояджиева.
Според нея основната препоръка на лекарите остава балансираното хранене, достатъчният прием на протеини, редовната физическа активност, качественият сън и контролът на стреса.
