Демографията на България ни изненадва с неочакван обрат. За трета поредна година повече хора избират да се заселят у нас, отколкото да напуснат страната. Над 52 хиляди души са избрали България за свой нов дом. Сред тях 18 хиляди са завърналите се у дома български имигранти, сочат данните на НСИ за 2024-а. На този фон напусналите страната са били едва около 13 хиляди. Или с други думи – близо четири пъти повече хора идват, отколкото си тръгват. За 2025 година цифрите още се обработват, но се очаква тенденцията не просто да се запази, а да се задълбочи още повече. В интервю за Радио България доц. Георги Бърдаров – писател и експерт по демография – твърди, че миграционният потокнапоследък е редуцирал от 4 до 5 пъти темпа, с който населението ни се свива:
"Допреди пандемията намалявахме средно с от 50 до 60 хиляди душигодишно. Ако махнем годините на пандемията, когато бяхме в извънредна ситуация, сме намаляли с 2 хиляди и малко през 2023 година и с 8 хиляди и малко през периода 2024-2025 година, което се дължи именно на този положителен механичен прираст. Причините са сложни, но хубавото е, че една голяма част от прирастът идва от българи в активна възраст, които се завръщат у дома, а също и от чужденци. Досега България привличаше основно пенсионери от Западна Европа, а сега имаме и хора в трудоспособна възраст – положителен демографски тренд" – казва доц. Бърдаров.
Според него демографията се подобрява и заради икономическия растеж у нас и промените в Западна Европа. Шенген, Еврозоната и сближаването на стандарта на живот правят страната ни все по-привлекателна. Пазарът на труда в България има остър дефицит на кадри и привлича чужденци от държави извън ЕС. В туризма, текстилната промишленост и медицината вече работят хора от Узбекистан, Казахстан, Молдова и дори Бангладеш. Но и много европейски граждани се заселват у нас, като ключов фактор са промените на Запад.
"Представата за западните държави като безусловен рай започва да се пропуква", посочва доц. Бърдаров и добавя:
"Западна Европа вече не е това митично Елдорадо, което беше допреди 10 – 20 години. Първо, там имаме сериозни проблеми с имиграцията от Африка и Азия, и второ – икономическата ситуация и условията на живот не са толкова добри, колкото бяха в близкото минало. Аз съм пътувал много в Германия с моите книги и при срещи с българската диаспора в градовете хората споделят, че преди 10 или 15 години животът е бил много по-уреден, спокоен и икономически рентабилен за българите. Сега все повече това се променя и е нормално те да поглеждат обратно към България."
Въпреки добрите новини за завръщащи се млади хора и положителния прираст, демографската криза в България продължава да е на дневен ред.
Проблемът не е в раждаемостта – средно всяка българка ражда около 1,83 деца, което ни нарежда сред първенците в Европа и дори пред страни като Китай. Истинският проблем е изключително високата смъртност. За 2025 г. статистиката е стряскаща: починалите са двойно повече от новородените, което дърпа естествения прираст силно надолу, твърди доц. Бърдаров:
"Категоричен съм, че смъртността е скандално висока, защото ние сме в ЕС и сме развита държава, макар и да не сме точно на икономическото ниво на западноевропейските страни. За 2025 г. родените бебета са около 50 000, а починалите българи около 100 000 – това е двойно повече. И именно оттук идва големият отрицателен прираст. В относителни стойности нашата смъртност е от порядъка на 15,5-15,6 промила, което е с около 4,5 промила по-високо от средното ниво за европейските държави и ни нарежда в челото на негативните класации. Причините са комплексни, но се коренят основно в нездравословния начин на живот, особено при младите хора – липсата на спортуване, злоупотребата с алкохол и тютюнопушене, както и в много ниската здравна култура, водеща до смърт от лечими заболявания"– каза в заключение доц. Бърдаров.
