Хулио Иглесиас иска прекратяване на разследването срещу него за сексуално насилие поради „липса на юрисдикция на испанските съдилища“, съобщава El Mundo.
Певецът иска също така незабавен достъп до документите на прокуратурата и критикува факта, че предполагаемите жертви са обявени за защитени свидетели, въпреки че са превърнали случая „в медийна сензация“.
Хулио Иглесиас иска да бъде прекратено разследването на прокуратурата срещу него за предполагаеми сексуални посегателства. В писмо, представено в понеделник, защитата му изисква от прокуратурата на Националния съд да издаде постановление за прекратяване на производството поради „липса на юрисдикция на испанските съдилища” да разследват случая.
Асоциацията, която предоставя правни консултации на двете жени, Women's Link Worldwide, съобщи, че прокуратурата е решила да вземе показания от тях. Защитата на Иглесиас посочва, че той трябва „неизбежно” да присъства на тези процедури, „за да може да докаже неверността на обвиненията и да защити честта” на певеца „срещу злоупотребата с наказателни действия и агресивни медийни кампании, които го водят до неизлечима естествена болка, извън процеса”.
Чрез своя адвокат, Хосе Антонио Чоклан, Иглесиас критикува факта, че на тези жени е предоставен статут на защитени свидетели, въпреки че „по свое собствено решение са превърнали случая в медийно интересен“. Според него, решението да се направи публично достояние случаят означава, че „всякакви претенции за защита срещу разследвания, дори и на общо ниво, трябва да отпаднат“.
По отношение на юрисдикцията на испанското правосъдие да разследва случая, защитата на Иглесиас дава различна интерпретация от тази, която се съдържа в жалбата. „Испанските съдилища (и по-широко казано прокуратурата на Националния съд) нямат юрисдикция да разследват фактите, посочени в жалбата“, твърди той.
Тя счита, че испанското право и съдебната практика изискват, за да се действа в нашата страна, да не е възможно да се действа в мястото, където са извършени предполагаемите престъпления, в този случай Доминиканската република и Бахамските острови, което не е така в този случай.
В писменото изложение се твърди, че членът, който го урежда – многократно реформираният, подробен и объркващ член 23 от Органичния закон за съдебната власт – трябва да се разглежда в неговата цялост и от него не следва, че всяко престъпление, извършено от испанец в чужбина, може да бъде преследвано в нашата страна.
В него се цитират решения на Върховния съд, които подчертават преобладаването на принципа на териториалност (мястото на извършване на деянията) пред принципа на активна личност (националността на предполагаемия извършител), което според него би затворило вратата за избора на удобно място, където да се разследват деянията.
Асоциацията, подала жалбата, е посочила, че е избрала да действа в Испания, защото счита, че това е по-удобно за интересите на жените, които са отказали да подадат жалба пред доминиканските и бахамските власти. Миналата седмица тя уточни, че испанската прокуратура все още не се е произнесла по компетентността на Националния съд по случая.
Защитата на Иглесиас отговаря на жалбоподателите, че „критерият за определяне на юрисдикцията“, на който се основава жалбата, „винаги е второстепенен, като се дава предимство на териториалността (мястото на извършване на деянието), така че само когато деянието не може да бъде преследвано от държавата на мястото на извършване, може да се разгледа евентуалната испанска юрисдикция“.
Източник: БТА
