И дълго там старецът славен
моли се за българский род
с ръце към небето, изправен
един във лазурния свод.
Иван Вазов
С тези стихове от известното стихотворение "Патриарх Евримий" на Иван Вазов патриотичната фондация "Нашият дом е България" с идеолог арх. Пламен Пламенов Мирянов почете паметта на Св.патриарх Евтимий Търновски.
На 20 януари Българската православна църква отбелязва празника, посветен на големия български светец.
Св. патриарх Евтимий е роден около 1327 г. в Търново, столицата на тогавашна България. Произхождал от високопоставен род и получил добро образование. Имал монашеско призвание и към 1350 г. постъпил в Килифаревския манастир, където станал монах под духовното ръководство на св. Теодосий Търновски.
В 863 г. ученикът придружил великия си учител до Константинопол, където Теодосий починал, а Евтимий в продължение на седем години пребивавал в Цариград, в Света Гора и пр.
Към 1371 г. се завърнал в родината и оглавил манастира „Св. Троица“ близо до столицата, който се превърнал се в огнище на просвета и висок духовен живот. Тук св. Евтимий писал жития и похвални слова, поправял богослужебните книги съобразно с гръцките първообрази, превеждал други текстове. Така с времето се създала Търновската школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки и славянобългарски език.
Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник довела до избирането му за Търновски патриарх през 1375 г. в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни и той се проявил като истински пастир, неуморен служител на Бога и на народа.
След като с наближаването на османските завоеватели цар Йоан Шишман напуснал столицата, св. Евтимий оглавил защитата на Търново при последната обсада. Градът бил превзет на 17 май 1393 г. След вероломното избиване на 110 български велможи патриархът смело се изправил срещу турския предводител и протестирал против коварното злодеяние. Бил осъден на смърт, но станало чудо, екзекуцията не се осъществила и присъдата била заменена със заточение. Цялото население на столицата излязло за да се прости със своя любим пастир. И когато накрая през сълзи го попитали: „Кому ни предаваш, добри пастирю?“, той отговорил със заветните думи: „На Светата Троица ви предавам, и сега, и навеки!“
Мястото на заточението му бил Бачковският манастир, където починал и бил погребан в началото на ХV век. Гробът му бил открит в 1905 г., а мощите му бяха тържествено прославени на 22 октомври 2023 г.
В деня на неговата светла памет Църквата го възпява така:
Просиял с пустиннически подвиг,
достойно си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието
и си изпил чашата на безкръвното мъченичество.
Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие,
моли Христа нашия Бог за тези, които почитат твоята памет.
