Внезапното изявление на Доналд Тръмп, че е постигната „рамка на бъдеща сделка“ за Гренландия, донесе облекчение на финансовите пазари и временно спря заплахите за нови мита. В самата Гренландия обаче то бе посрещнато с дълбок скептицизъм, а в Европа и НАТО – с предпазливост. След седмици на изострена реторика, която доведе трансатлантическите отношения до ръба, американският президент изглежда направи крачка назад от най-конфронтационната си позиция, макар ключови въпроси за суверенитета и съдържанието на евентуална сделка да останаха без отговор.
Говорейки на Световния икономически форум в Давос, Тръмп отново заяви, че иска Гренландия, като изрично спомена „право, титул и собственост“, но изключи използването на военна сила. Няколко часа по-късно той написа в социалните мрежи, че след разговори с генералния секретар на НАТО Марк Рюте е оформена рамка на споразумение и обяви, че планираните мита срещу осем европейски държави няма да бъдат въведени. По-късно пред CNBC той описа резултата по-неясно като „концепция за сделка“.
Европейските лидери като цяло приветстваха деескалацията. Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви, че денят е „завършил по-добре, отколкото е започнал“, и призова за спокойни разговори, които да отговорят на американските опасения за сигурността в Арктика, без да се прекрачват червените линии на Дания по отношение на суверенитета. Италианският премиер Джорджа Мелони също реагира положително, докато генералният секретар на НАТО Марк Рюте зае по-въздържан тон, подчертавайки, че предстои още много работа.
Въпреки публичния шум, конкретни детайли почти липсваха. Рюте заяви, че въпросът дали Гренландия ще остане част от Кралство Дания не е бил обсъждан, а говорител на НАТО по-късно подчерта, че не е предлаган никакъв компромис по суверенитета. Самият Тръмп също не даде яснота, освен че разговорите продължават по американски проект за противоракетна отбрана, наречен „Златният купол“, който частично може да бъде разположен в Гренландия.
Според публикации в редица международни медии неформалната рамка може да предвижда САЩ да упражняват суверенитет върху ограничени зони с военни бази, като базата Питуфик в северна Гренландия, с възможност за допълнителни обекти в бъдеще. Бяха направени сравнения с британските суверенни бази в Кипър. Други информации твърдяха, че Вашингтон може да получи разширени права за добив на редкоземни минерали, както и право на първи отказ при инвестиции в минния сектор на Гренландия, с цел да се блокира руско и китайско влияние.
Тези идеи предизвикаха остри реакции в Дания и Гренландия. Датският депутат Саша Факсе определи разговорите като нещо повече от „двама мъже, които си говорят“, и подчерта, че никакво споразумение не е легитимно без прякото участие на Гренландия. Гренландската депутатка Айя Хемниц Ларсен заяви, че внушенията, че НАТО или външни фактори могат да решават въпросите за суверенитета или ресурсите на острова, са „напълно недопустими“. В Нуук жители, интервюирани от AFP, изразиха открито недоверие, като един от тях нарече твърденията на Тръмп лъжа, а друг заяви, че „Гренландия принадлежи на гренландците“.
Китай също се включи в реакциите, като външното му министерство отхвърли т.нар. „китайска заплаха“ като безпочвена и обвини други държави, че използват Пекин като оправдание за собствените си интереси. Междувременно шведският външен министър Мария Стенергард заяви, че единството между съюзниците е дало резултат, и подчерта, че Европа няма да приеме изнудване. Нидерландският премиер Дик Схоф определи оттеглянето на заплахите за мита като ясен знак за деескалация.
Пазарите реагираха бързо. След рязък спад по-рано през седмицата, предизвикан от по-агресивните изказвания на Тръмп за Гренландия, американските и световните пазари се възстановиха, след като той изключи използването на сила и отмени митата. Анализатори коментираха, че несигурността е била извадена от цените, а някои наблюдатели отбелязаха познат модел, при който Тръмп ескалира натиска, но отстъпва, когато пазарите реагират негативно.
На заден план остават по-широки геополитически притеснения. Канадският премиер Марк Карни, който в Давос направи силна защита на международния ред, основан на правила, приветства това, което определи като напредък към укрепване на сигурността в Арктика чрез сътрудничество в рамките на НАТО. Представители на алианса повториха, че разговорите между седемте арктически съюзници ще бъдат насочени към предотвратяване на икономическо или военно навлизане на Русия и Китай в Гренландия.
В края на деня непосредствената криза беше овладяна, но същността на обявения от Тръмп пробив остана неясна. Митата бяха отложени, военните заплахи – оттеглени, и беше призната разхлабена рамка за бъдещи разговори. Дания обаче подчерта, че суверенитетът не подлежи на преговори, Гренландия отхвърли всякаква сделка, сключена без нейно участие, а НАТО настоя, че не е постигнато споразумение, което да засяга териториалната цялост. Това, което реално се случи, не беше обвързваща сделка за бъдещето на Гренландия, а политическа пауза – реториката се охлади, икономическият натиск беше временно свален, а преговорите бяха отложени за по-тихи канали, оставяйки основните въпроси нерешени.
