Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев отправи остри критики към подписването от България на Хартата за т.нар. "Съвет за мир" в коментар пред Bloomberg. По думите му официалното изявление на Министерския съвет по темата е "силно манипулативно" и създава внушения, които не отговарят на съдържанието на подписания документ.
Според него Резолюция 2803 (2025) на Съвет за сигурност на ООН действително предвижда "Съвет за мир" като преходна администрация за координация на финансирането и възстановяването на Газа под егидата на Организация на обединените нации. Подписаната от България харта обаче не споменава Газа и няма връзка с тази резолюция. В този контекст той подчерта, че Николай Младенов участва като "върховен представител" в лично качество, а не като представител на българската държава.
Бившият министър заяви, че документът има амбицията да създаде структура за предотвратяване и разрешаване на международни конфликти, алтернативна на ООН, като председателството ѝ е концентрирано в ръцете на Доналд Тръмп в лично качество.
По думите му, макар държавите членки формално да могат да предлагат и обсъждат действия, крайните решения се взимат от председателя, което на практика означава отказ на България от самостоятелен суверенен глас по въпроси на международната сигурност.
В изявлението си пред Bloomberg той прогнозира, че не само повечето европейски страни, но и Китай, Канада, а вероятно и Русия, няма да се присъединят към Хартата в настоящия ѝ вид. Поканата към Русия да стане част от подобен "Съвет за мир" беше определена като абсурдна, с аргумента, че президентът Владимир Путин е обвиняван във военни престъпления и е свързан с поредица от военни конфликти - от Чечня и Грузия до анексирането на Крим и войната срещу Украйна.
Бившият министър коментира и мотивите на други държави, приели поканата. Според него Азербайджан търси алтернатива на руското влияние върху Зангезурския коридор, Виетнам печели от привилегирована търговска позиция спрямо САЩ, а Виктор Орбан разчита на подкрепата на Тръмп като фактор за запазване на властта си в Унгария.
Критики бяха отправени и към процедурата по вземане на решението, за което беше посочено, че не е прието на редовно заседание на Министерски съвет на България, а "на подпис" - факт, който по думите му впоследствие е бил потвърден публично. Той постави въпроси към аргументите на външния министър Георг Георгиев и министъра на отбраната Атанас Запрянов, както и към правната оценка, с която документът е съгласуван.
Особено внимание бившият министър обърна на финансовите параметри на членството - срок от три години с възможност за удължаване по решение на председателя, ако държавата внесе един милиард долара през първата година. Според него правителството дължи ясен отговор дали възнамерява да поеме подобен ангажимент.
В заключение той подчерта, че съгласно Конституцията на Република България международен договор, създаващ нова международна организация с политико-военни цели и значителни финансови задължения, подлежи на ратификация от Народното събрание. В този контекст той предупреди, че евентуална подкрепа за ратификацията от страна на ГЕРБ би означавала рязко отстъпление от заявената проевропейска ориентация на партията.
