Министерството на финансите предлага радикална промяна в управлението на средствата за втора пенсия, която ще позволи на пенсионните фондове да инвестират много по-агресивно спестяванията на българите. Идеята за въвеждане на т.нар. "мултифондове" предвижда парите на родените след 1959 година да се насочват към активи с различен рисков профил, включително и такива с висока експозиция към фондовите пазари.
Досегашният консервативен модел, който пазеше спестяванията от резки пазарни сътресения, ще бъде заменен от схема, при която доходността – но и загубите – ще зависят пряко от борсовите индекси.
Трите писти на риска
Законопроектът предвижда създаването на три типа подфондове – динамичен, балансиран и консервативен. В "динамичния" вариант пенсионните дружества ще могат да инвестират значителна част от парите в акции и рискови инструменти. Това теоретично носи по-висока доходност в добри икономически времена, но крие опасност от сериозно стопяване на партидите при финансови кризи.
Осигурените лица ще имат право на избор, но ако не го направят, системата автоматично ще ги разпредели според възрастта им. По-младите ще бъдат служебно насочени към най-рисковите "динамични" фондове, а с наближаването на пенсията парите им ще се прехвърлят към по-безопасни, но нискодоходни активи.
"Когато ние внасяме нашите осигуровки, ние получаваме пенсия от две места", заяви Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, цитирана от БНР. Според нея целта е да се постигне по-висока доходност, тъй като резултатите в момента не отговарят на очакванията.
Капанът на "гаранцията"Въпреки обещанията за по-високи пенсии, икономическият анализ показва сериозни подводни камъни. Предвидената законова гаранция покрива единствено "брутните вноски". Това означава, че пенсионните дружества гарантират само, че няма да получите по-малко, отколкото сте внесли като номинална сума. Тази гаранция обаче не отчита инфлацията. При хоризонт от 30 или 40 години, 100 лева внесени днес, ще имат драстично по-малка покупателна способност в бъдеще, дори номинално да са запазени.
Рискът от пазарен сривНай-големият риск в новата схема е т.нар. "market timing". Ако един осигурен е в динамичен фонд и настъпи глобална рецесия точно преди той да бъде прехвърлен към консервативен портфейл, натрупаните загуби ще бъдат "заключени" и невъзможни за възстановяване.
Минчева признава, че има промяна в първоначалните параметри на реформата от 2000 година и резултатите не са според очакванията. Новите правила, ако бъдат одобрени от парламента, се очаква да влязат в сила през 2027 година. Три години преди пенсиониране парите задължително ще се паркират в консервативен фонд, за да се избегнат сътресения в последния момент, но това не спасява натрупванията от кризи в предходните десетилетия.
