Разследването по делото започна още през 1991 година, като първоначално сред обвиняемите бяха ключови фигури от комунистическия режим: Тодор Живков, Димитър Стоянов, Георги Атанасов, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Те бяха привлечени под отговорност за подбуждане към расова вражда и злоупотреба с власт.
Въпреки сериозността на обвиненията, процесът премина през множество трудности. През 1993 година делото беше внесено в съда, но веднага след това беше върнато за доразследване. През следващите години съдебната система многократно настояваше за разпити на над 450 жертви, включително и на тези, които вече живееха в Турция.
Един от основните проблеми пред прокуратурата се оказа невъзможността да бъдат открити и разпитани голяма част от свидетелите. Бяха изпратени няколко съдебни поръчки до Турция, но те не дадоха резултат. В резултат на това процесът се проточи във времето, докато обвиняемите починаха един по един.
През май 2022 година прокуратурата официално прекрати делото, след като почина и последният обвиняем – бившият премиер Георги Атанасов. Това решение предизвика остри реакции сред сдруженията на бившите лагеристи от „Белене“, които внесоха жалби срещу спирането на разследването.
Решението на Апелативния съдВ края на 2022 година Софийският апелативен съд (САС) отмени постановлението за прекратяване на следствието. Магистратите върнаха делото на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия, като подчертаха, че е необходимо да се положат всички усилия за изясняване на историческата истина.
Макар и 36 години по-късно, въпросът за отговорността за събитията от „Възродителния процес“ остава отворен, а юридическата битка продължава в полето на българското правосъдие.
