„Вашингтон пост“ потвърди голяма вълна от съкращения, които ще засегнат около една трета от служителите на изданието, като това значително ще намали покритието на теми като спорт, местни новини и международни събития. Решението, обявено в сряда, обхваща почти всички отдели и представлява една от най-драматичните реорганизации в съвременната история на вестника.
Главният редактор Мат Мъри заяви пред екипа, че съкращенията са необходими за възстановяване на дългосрочната стабилност, като призна, че решението е болезнено. В съобщение, разпространено вътрешно, той отбеляза, че вестникът трябва да преосмисли както журналистиката, така и бизнес модела си, ако иска да оцелее, а не просто да съществува. Мъри посочи, че „Пост“ е останал твърде обвързан с предходна медийна ера и е имал затруднения да се адаптира, докато дигиталният трафик е спаднал рязко през последните три години – период, свързан с общите промени, породени от изкуствения интелект и промените в поведението на аудиторията.
Според Мъри, въпреки че редакцията продължава да произвежда силна журналистика, вестникът често се обръща към твърде ограничена аудитория и представя ограничена перспектива. Той посочи, че дневният обем на съдържанието е значително намалял през последните пет години и очерта план за фокусиране на ресурсите върху области, където „Пост“ все още има ясна експертиза и влияние – включително политика, национална сигурност, наука, технологии и бизнес.
Обявяването на съкращенията предизвика незабавна реакция от страна на служители, бивши редактори и журналисти, които вече са напуснали. Синдикатът на журналистите на „Вашингтон пост“ предупреди, че повтарящите се съкращения и доброволни напускания са отслабили институцията, отблъснали читатели и подкопали мисията на вестника. Синдикатът посочи, че персоналът е намалял с около 400 души само през последните три години и постави въпрос дали собственикът Джеф Безос остава ангажиран да инвестира в основната цел на изданието.
Журналистите, засегнати от съкращенията, изразиха публично разочарование, особено заради оттеглянето от международното отразяване. Бивши кореспонденти и ръководители на бюра съобщиха, че цели регионални екипи са били закрити, включително покритието на Близкия изток. Един репортер, базиран в Украйна, разказа, че е бил съкратен докато отразява военни действия. Други споделиха, че отделът за местни новини, обхващащ Вашингтон и околностите му, е бил почти напълно разформирован.
Морти Барън, който е бил главен редактор до 2021 г., определи решението като един от най-тъмните моменти в историята на вестника. Той заяви, че съкращенията рязко ще ограничат амбициите на „Пост“, ще го обезсърчат и ще лишат обществото от жизненоважно, задълбочено отразяване в момент, когато то е най-необходимо. Според Барън ситуацията се усложнява от лоши стратегически решения на най-високо ниво на собствеността и управлението.
Съкращенията идват след турбулентен период за изданието под ръководството на Безос, който го купи през 2013 г. за 250 милиона долара. През последните 18 месеца организацията е преживяла смяна на ръководството, вътрешни напрежения и загуба на абонати. Напрежението се засили преди президентските избори в САЩ през 2024 г., когато Безос и издателят Уил Луис решиха да не публикуват редакционно становище, нарушавайки традиция, датираща от 70-те години на миналия век. Решението доведе до оставки в отдел „Мнения“ и до десетки хиляди отменени абонаменти.
Последва още противоречие, когато Безос насочи страниците за мнение към лични свободи и свободен пазар, което предизвика оставката на редактора на отдел „Мнения“. В началото на 2025 г. бяха предложени допълнителни доброволни напускания, довели до заминаване на няколко водещи журналисти към конкуриращи се издания.
Финансовият натиск продължава. Според съобщения „Пост“ е загубил около 100 милиона долара през 2024 г., което засилва призивите от страна на ръководството да се намалят разходите. Представител на вестника заяви, че настоящите мерки представляват широка реорганизация, целяща укрепване на позициите на компанията и изостряне на редакционния фокус за по-добра ангажираност на читателите.
Мащабът на съкращенията предизвика критики и извън редакцията. Няколко демократични законодатели осъдиха Безос за намаляването на персонала, докато Amazon инвестира десетки милиони долари в документален филм, свързан с бившата първа дама Мелания Тръмп. Сенатор Крис ван Холън обвини Безос, че поставя политически интереси над журналистиката, като разрушава едно от най-влиятелните медийни издания в страната.
Докато съкращенията се случваха, журналисти и бивши служители се обединиха публично под хаштаг #SaveThePost, призовавайки Безос да преосмисли решението. Старши репортери подчертаха важността на международните бюра за авторитета на вестника и предупредиха, че отразяването на събития във Вашингтон ще пострада без глобална мрежа от кореспонденти. Бившият кореспондент Ашли Паркър определи промените като екзистенциална заплаха, твърдейки, че разгромяването на международното покритие ще лиши журналистиката на „Пост“ от дълбочина, достоверност и контекст.
Трудностите на „Вашингтон пост“ контрастират с дългогодишния му конкурент „Ню Йорк Таймс“, който отбеляза значителен растеж на цифровите абонаменти в края на 2025 г. За много настоящи и бивши журналисти на „Пост“ тази разлика засилва опасенията, че едно от най-историческите американски издания навлиза в период на необратим упадък.
