Всеки българин изхвърля средно по 41 килограма храна на година, като общото количество на разхитените продукти в страната надхвърля 614 милиона килограма. Това съобщи екологът Асен Ненов, позовавайки се на данни на Евростат и проучвания на Европейската комисия. Финансовото изражение на този проблем е колосално – загубите за националната икономика се оценяват на над 9 милиарда евро годишно.
Къде се губи хранатаВъпреки масовото схващане, че потребителите са основните виновници, статистиката разкрива друга картина. Цели 57% от хранителните загуби се случват още по веригата на производството, преработката и дистрибуцията, преди продуктите въобще да стигнат до магазина. Преработката на храни генерира 23% от общия отпадък, докато първичното производство добавя още 10%.
"Разхищението в България има висока цена – за домакинствата, икономиката и климата", посочва Асен Ненов. Според него домакинствата губят средно по 300 евро годишно под формата на изхвърлени продукти, които често са били напълно годни за консумация.
Профил на потребителяБългария се отличава с висок дял на т.нар. „равнодушни“ потребители – 47% от хората често изхвърлят храна, водени единствено от удобство и цена, без да се интересуват от екологичния отпечатък. За сравнение, средното ниво за Европейския съюз е 40%. Едва 20% от българите попадат в групата на „съзнателните“ потребители, за които етичната консумация е водещ фактор.
Етикетите: Незнанието струва скъпоГоляма част от хранителния отпадък в домовете се дължи на неразбиране на етикетите. Много хора бъркат обозначението „Най-добър до“ със „Срок на годност“. Докато първото показва докога продуктът запазва оптималните си качества, второто е критично за безопасността. Незнанието води до изхвърляне на сухи продукти като ориз, леща и захар, които са напълно безопасни и след посочената дата.
Климатичният отпечатъкРазхищението на храна е и мащабен екологичен проблем. Когато органичните отпадъци се депонират на сметищата, те отделят мощни парникови газове в процеса на гниене. На световно ниво около 8% от емисиите се дължат именно на изхвърлената храна. Намаляването на този отпадък се счита за една от най-бързите и ефективни мерки за смекчаване на климатичните промени, като същевременно може да послужи като ресурс за социална подкрепа на близо 1.5 милиона българи, живеещи в риск от бедност.
