Напредъкът на България към членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е много добър през последните месеци. Ценим високо продуктивния ангажимент на правителството през последните 12 месеца за напредъка към присъединяването на страната към Организацията. Това съобщи Матиас Корман, генерален секретар на ОИСР, по време на събитие в Гранитната зала на Министерския съвет, предаде БТА. На него той представи икономическия доклад за България на Организацията, както и равносметка на извървения път от България към членството ѝ в Организацията.
В събитието участваха премиерът в оставка Росен Желязков, министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова и министърът на външните работи в оставка Георг Георгиев.
„Надяваме се да доведем процеса на присъединяване до успешен край до края на календарната 2026 година“, добави Корман.
Според него членството в ОИСР следва да преобразува страната. Той го определи като преобразяващо я пътуване, полагащо условията за по-силен растеж и създаване на работни места, и по-високи доходи и жизнен стандарт.
„Въпреки честите промени на правителствата през последните 4 години България реализира стабилен напредък в този процес и постигна надпартийна подкрепа за процеса, което е много важна част от това пътуване. Ние оценяваме това високо“, посочи още Матиас Корман.
Представеният икономически доклад съдържа препоръки за политики, насочени към подкрепа на дългосрочното благосъстояние на страната.
„През последните години България последователно стесняваше доходните различия спрямо страните от ОИСР. Реформите, приети в рамките на процеса на присъединяване на страната към ОИСР, ще позволят по-нататъшен напредък, като засилят конкуренцията и подкрепят борбата с корупцията“, заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман, представяйки обзора в София.
„Публичният дълг е нисък, но сега е необходима предпазлива фискална политика, за да се запази дългосрочната фискална устойчивост и да се подпомогне понижаването на повишената инфлация. Повишаването на производителността в бизнеса – по-специално чрез намаляване на бариерите пред навлизането на пазара – и подобряването на училищната система следва да бъдат ключови структурни приоритети на политиките“.
Корман определи присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. като важен етап по пътя към членство в ОИСР, който се очаква да насърчи инвестициите, икономическия растеж и заетостта.
Според доклада потреблението е водещият двигател на икономическия растеж през последните две години, като инвестициите също се очаква да имат положителен принос. Инфлацията се забавя, но остава по-висока спрямо средните равнища в еврозоната. ОИСР прогнозира инфлацията да се понижи до 2,7 на сто през 2026 г. и до 2,4 на сто през 2027 г., след 4,6 на сто през 2025 г.
Икономическият растеж се очаква да се забави в средносрочен план – от около 3 на сто през 2025 г. до 2,6 на сто през 2026 г. и 2,4 на сто през 2027 г., с постепенното успокояване на социалните трансфери. Макар потреблението да остава водещ двигател за растежа, инвестициите се очаква също да влияят върху икономическото развитие.
Организацията препоръчва придържане към курс на благоразумна фискална консолидация, съчетана със структурни реформи, с цел запазване на ниското равнище на публичния дълг – около 26 на сто от БВП в дългосрочен план до 2050 година.
