Общите усилия на всички партии в българския парламент през следващите два месеца ще са от решаващо значение за приключването на предприсъединителния процес на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2026 година. Този призив отправи Матиас Корман, генерален секретар на ОИСР, в рамките на публична лекция на тема "България по пътя към членство в ОИСР", която изнесе в Аула Магна на Софийския университет "Св. Климент Охридски" днес, предаде БТА.
Събитието беше част от работното посещение на Матиас Корман в България и беше организирано от Дипломатическия институт към министъра на външните работи на Република България, съвместно с Министерството на външните работи на Република България и СУ "Св. Климент Охридски" в сътрудничество със Стопанския факултет на университета.
Обръщайки се към парламентарните сили, Матиас Корман определи съвместните им усилия през тези два месеца като изцяло в интерес на България.
Генералният секретар на Организацията изтъкна, че страната е набрала солидна инерция по пътя си към членство в ОИСР, която се надява да се запази и след предстоящите предсрочни избори, на фона на широката политическа подкрепа в Народното събрание по въпроса за присъединяването на страната към ОИСР.
„Заедно с представителите на правителството на България ние продължаваме работата по цялостното приключване на предприсъединителния процес към ОИСР в рамките на тази календарна година,“ заяви отново той.
„Даваме си сметка, че сегашното правителство е в оставка и предстоят избори през идните месеци, но и ценим високо непрекъснатите усилия по напредъка на страната към членство в ОИСР на няколкото последователни правителства в предходните 4 години в стремежа си да поставят България във възможно най-изгодната позиция за членство,“ изтъкна Корман. Тук той открои и постигнатото през последните 12 месеца, което, по думите му, му дава увереност, че набраната инерция няма да се загуби.
Корман добави, че от ОИСР очакват напредък в пет области, в които техническият преглед още не е приключил.
Първата сфера е в областта на мерките срещу корупцията, като постигнатото от България по темата се очаква да бъде разгледано на пленарно заседание през март.
Втората сфера е по линия на корпоративните органи в държавно контролираните дружества, като оценката ще приключи щом България изпълни ключовите препоръки на ОИСР при назначаването на ръководни кадри, прилагането на международните финансови стандарти от всички големи държавно контролирани дружества и др.
Третата сфера е в управлението на отпадъците, като ще се пристъпи към оценка след приемането от Народното събрание на България на поправките в Закона за управление на отпадъците, съответстващи на правните изисквания на ОИСР при повторната употреба и рециклиране на опаковки от напитки.
В областта на инвестициите, съгласно препоръките на ОИСР, България осъществи няколко реформи, но не всичко е свършено, така че Комитетът за инвестиции да има основание да пристъпи към заключения по прегледа.
Петата сфера е в публичното управление, където е нужен напредък за подобряване на ефективността и ефикасността на правосъдието чрез изменение на Закона за съдебната власт и съобразяване с препоръките за обществена почтеност и антикорупция, включващи засилване на надзора върху финансирането на политически кампании и приемането на Закон за лобизма.
„Напредъкът на България по пътя ѝ на присъединяване внася широка и силна инерция в реформирането на страната, включително с установяването на по-независими и силни органи в областта на конкуренцията, в укрепването на антикорупционните политики, и в мерките за насърчаване на принципите на отговорно бизнес поведение при мултинационалните бизнес операции,“ изтъкна в лекцията си Матиас Корман.
Според него всички доказателства сочат, че извървяваният предприсъединителен процес от всяка една страна и членството ѝ впоследствие в ОИСР водят до подобряване на инвеститорското доверие, ускоряват се положителните и печеливши структурни реформи, подобрява се пазарната конкуренция, отключват се производителността и икономическият растеж, като се постига и устойчиво покачване на доходите и подобряване на жизнения стандарт.
Матиас Корман припомни, че пътешествието, както той го нарече, на България към членство в ОИСР започна през януари 2022 година, малко след като заема поста на генерален секретар на Организацията през юни 2021 година. Оттогава екипите на 25 комитета на ОИСР са осъществили и приключили успешно своя преглед върху законодателството, политиките и практиките в редица сфери. Сред приключилата техническа работа той изтъкна тази в областите фискална и парична политика, образование, конкуренция, здравеопазване, селско стопанство и рибарство, статистика, заетост и социална политика и др.
В своята лекция Матиас Корман определи ОИСР като уникална международна организация, в която страните членки са обединени около пазарно ориентирани и демократични принципи, преследващи споделени ангажименти към основана на ценности международна политика и практики за постигане на по-голямо благоденствие.
Той открои, че Организацията е и платформа за мултинационален диалог между членовете и страните партньори по целия свят. Тя предоставя препоръки за политики и стандарти в широк спектър от области.
По думите му членовете на ОИСР споделят ангажимента за опазване на индивидуалната свобода, демокрацията, върховенството на закона, човешките права и основаните на пазарните отношения икономически принципи.
Той припомни, че днес ОИСР е наследник и приносител на наследството на своя предшественик - Организацията за европейско икономическо сътрудничество, създадена през 1948 година с цел следвоенното икономическо възстановяване на Западна Европа, която има роля в европейската интеграция такава, каквато познаваме днес.
