Германският канцлер Фридрих Мерц използва откриващата си реч на Мюнхенската конференция по сигурността, за да представи една от най-песимистичните оценки досега за глобалната обстановка, заявявайки, че международният ред, който формира следвоенната епоха, практически е рухнал. Според Мерц, дори и в най-силните си моменти, базираната на правила система не функционира, което принуждава страни като Германия да преосмислят представите си за сигурност, съюзи и самозащита. Той посочи, че периодът след падането на Берлинската стена, когато Съединените щати бяха водещата световна сила, окончателно е приключил. На негово място е настъпила по-строга ера, белязана от съперничество между големите сили, в която дори най-силните държави се сблъскват с растяща несигурност.
Мерц предупреди, че политиката на силата предлага илюзията за лесни решения, но в действителност заменя предсказуемостта със скорост, принуда и нестабилност, ерозирайки правните и дипломатическите рамки, които някога ограничавали конфликтите. По отношение на трансатлантическите отношения Мерц отбеляза една „неудобна реалност“: връзката между Европа и САЩ вече не може да се приема за даденост. Той посочи, че американското лидерство е оспорено и може вече да отслабва, което оставя Европа по-уязвима. Въпреки ангажимента към сътрудничество, Мерц подчерта, че Европа трябва да се подготви за бъдеще, в което американските гаранции ще бъдат по-малко надеждни и по-голяма отговорност ще падне върху самите европейски държави. Той открито призна ширещата се политическа и идеологическа пропаст с Вашингтон, особено при управлението на президента Доналд Тръмп.
Мерц отхвърли културните войни на САЩ, протекционизма в търговията и оттеглянията от многостранни рамки, като потвърди ангажимента на Европа към свободната търговия, климатичните споразумения и глобалните институции като Световната здравна организация. Аплодисменти последваха след неговото изказване, че културните войни на САЩ не са битките на Европа.
Войната на Русия срещу Украйна бе централна тема в изказването на Мерц. Той заяви, че Европа е поела водеща роля в подкрепата на Киев, налагайки тежки икономически и политически разходи на Москва. Според германския лидер конфликтът ще приключи само когато Русия осъзнае, че продължаването на войната не носи допълнителни предимства. Той изрази скептицизъм относно готовността на Москва за истински преговори, позовавайки се на предишни едностранни опити, които не доведоха до резултати и бяха последвани от интензивирани атаки върху цивилна инфраструктура.
Мерц също така подчерта, че свободата на Европа вече е пряко застрашена. Въпреки че икономиката на Европейския съюз е многократно по-голяма от тази на Русия, той посочи, че Европа не е успяла да превърне икономическата си мощ в съответна военна, политическа и технологична сила. Според него предизвикателството не е липсата на ресурси, а липсата на решителност, като призова европейците да променят фундаментално мисленето си и да мобилизират пълния си потенциал.
Като знак за промяната в мисленето на Берлин, Мерц потвърди разговори с френския президент Еманюел Макрон за възможността за европейски ядрен възпиращ арсенал. Тези обсъждания отразяват растящите опасения относно надеждността на американската ядрена защита в случай на сериозна криза. Въпреки че Германия остава ангажирана към НАТО, Мерц направи ясно, че Европа трябва да е готова да заеме по-отчетлива позиция сама, ако е необходимо.
Той също така предупреди за Китай, подчертавайки, че стремежът на Европа към по-голяма автономия не означава привързаност към Пекин. Мерц обвини Китай в използване на икономическа зависимост, включително чрез контрол върху критични суровини, и предупреди, че военната му мощ скоро може да се конкурира с тази на САЩ.
По отношение на по-широките приоритети за сигурност Мерц заяви, че конкурентоспособността и безопасността са неразривно свързани, призовавайки за по-добра защита на критичната инфраструктура, по-устойчиви вериги на доставки, намаляване на зависимостта от стратегически материали и технологии и по-добра защита на демократичните институции. Той потвърди целта си да превърне германските въоръжени сили в най-силната конвенционална армия в Европа и призова за засилено разузнавателно сътрудничество на континента.
По време на сесията с въпроси и отговори Мерц отново подчерта, че диалогът с Русия има смисъл само ако е придружен от натиск. Той припомни посещение на европейски лидер в Москва, което не доведе до резултати и бе последвано от интензивирани руски атаки – очевидна препратка към унгарския премиер Виктор Орбан. Според Мерц преговорите трябва да служат за целта да се сложи край на войната, а не за легитимиране на агресията.
В заключение Мерц определи настоящия момент като изпитание за Европа. Свободата, според него, вече не е гарантирана по подразбиране и трябва да се защитава активно. Това ще изисква трудни решения, бързи промени и споделени жертви. Европа, заяви той, не е безсилна, но трябва да действа решително, ако иска да формира новия световен ред, а не да бъде формирана от него.
