В българския църковен календар първата седмица от Великденските пости е наречена Тодорова неделя. Наименованията на дните от Тодоровата неделя идват от обичаите, които се извършват на съответния ден, както и от народните вярвания за всеки един ден от седмицата.
Символиката в дните от Тодоровата неделя
На Чист понеделник традицията повелява жените да измият всички блажни съдове с гореща вода, като символ на пречистване и ново начало след Сирни Заговезни. Този ден е свързан с пролетното равноденствие и символизира началото на новия цикъл в природата.
Черен вторник, наричан още лош, сух, глух или усовски, се смята за най-лошия от всички вторници през годината. Според народните вярвания, този ден носи нещастие и беди, затова хората се стараят да не започват важни дела и да избягват тежка работа.
През Лудата сряда, според народните вярвания, всички трябва да празнуват, за да се предпазят от лудост и да запазят баланса в живота си. Това е ден за веселие и радост, когато хората се събират, пеят песни и танцуват, за да прогонят злите сили и да привлекат добро здраве и щастие.
На Въртолома четвъртък традицията изисква строгото спазване на някои забрани, с които се цели да се предпазят хората и домашните животни от "въртоглавие“. Смята се, че ако тези забрани не се спазват, може да се случи нещо неприятно или опасно.
На Шеметен петък не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата - от гръм, градушка и суша. Този ден е посветен на почивка и размисъл, като хората вярват, че това ще им донесе благополучие и защита през цялата година.
Тези обичаи и традиции са част от богатото културно наследство на България и отразяват дълбоката връзка на народа с природата и сезоните.
Кулминацията на Тодорова неделя
В събота се чества Тодоровден, този празник носи името си от Свети Тодор. През 2026 година Тодоровден е на 28 февруари. Поверието гласи, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забоден маждракът (копието на светеца), започва да се издига пара и земята се затопля.
Традиции и обичаи на Тодоровден
Именно в чест на Свети Тодор се устройват надбягвания с коне в цялата страна, от тук и названието "Конски Великден". На Тодоровден при изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Жените размесват и раздават обредни хлябове, като едновременно подскачат, бягат, имитират движението и цвиленето на конете, а от готовия хляб се дава и на животните. Вари се и жито, което се благославя в църковния храм.
След това идва ред на конните състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Трапеза за празника включва
Обредни хлябове: Рано сутринта жените приготвят специални обредни хлябове във формата на подкова или конче, които се раздават на съседите и се поставят в храната на животните. Тези хлябове символизират здравето и силата на конете.
Зелена чорба: Традиционно се приготвя зелена чорба със спанак или лапад, която символизира пролетта и новото начало. Зеленият цвят на чорбата напомня за свежестта и обновлението, които идват с пролетта.
Леща и гъби: Супа от леща или чорба от гъби също са често срещани на трапезата. Лещата символизира изобилието и богатството, докато гъбите представляват земята и нейните дарове.
Салати и гарнитури: Различни салати и гарнитури като шопска салата, туршия, печени чушки и картофи също са част от трапезата.
Десерти: За десерт се предлагат различни сладкиши като баклава, тиквеник, кекс или бисквити. Плодове като ябълки, круши и орехи също са често срещани.
