Почитаме Безсънния! Не давайте нищо назаем

На 25 февруари Православната църква отдава почит на една от значимите личности в църковната история – Свети Тарасий, патриарх Константинополски. Роден през VIII век в столицата на Византийската империя – Константинопол, той произхожда от знатно и заможно семейство, което му осигурява блестящо образование. Благодарение на своята ученост и държавнически качества, Тарасий заема висока длъжност в двора на император Константин VI.

Макар да се радва на престиж и влияние, сърцето му търси друго призвание. Във време на духовни сътресения и остри спорове около почитането на светите икони, той избира пътя на служението на Бога. Приема монашество и скоро след това, макар да не е бил дори свещеник дотогава, е призован да застане начело на Константинополската патриаршия. Тарасий приема високия сан при условие, че ще бъде възстановено иконопочитанието – въпрос, който разтърсва Църквата в продължение на десетилетия.

По настояване на патриарх Тарасий през 787 година е свикан Седмият вселенски събор в град Никея – известен като Втори Никейски събор. Именно там тържествено е потвърдено правото на християните да почитат светите икони, като се прави ясно разграничение между поклонение към Бога и почит към Неговите образи.

С това дело Тарасий остава в историята като мъдър духовен водач, който успява да обедини разкъсваната от спорове Църква. Той проявява твърдост в защита на православното учение, но и изключителна кротост към заблудените. В годините на своето служение патриархът работи за помирение, като избягва крайностите и насърчава диалога.

Освен като богослов и водач, Свети Тарасий е запомнен и като човек на делото. Той открива приюти за бедни, подпомага вдовици и сираци, грижи се за болните. Личният му живот е пример за скромност – въпреки високото си положение, живее просто и се лишава от излишества.

Наричали го „Безсънния“, защото отделял голяма част от нощите си за молитва и помощ към нуждаещите се. След кончината му през 806 година вярващите разказват за множество чудеса и изцеления, случили се при гроба му, което още повече утвърждава почитта към него.

В българската народна традиция денят на Свети Тарасий се възприема като време за смирение и духовно пречистване. Смята се, че молитвите, отправени на този ден за здраве и изцеление, имат особена сила. Хората посещават църква, палят свещ за здраве и раздават милостиня в памет на светеца.

В някои райони се вярва, че Свети Тарасий закриля дома от беди и болести. Затова домакините прекадяват къщата с тамян и се молят за мир и разбирателство в семейството. Денят е подходящ за помирение – ако има стари конфликти, се счита за благословено те да бъдат изгладени именно тогава.

Народните поверия свързват 25 февруари и с определени забрани, които целят да предпазят дома и семейството от нещастия. Не се препоръчва да се върши тежка физическа работа, особено свързана с остри предмети – ножици, ножове и брадви. Смята се, че това може да „пререже“ късмета или здравето.

Жените не бива да шият, плетат или предат, за да не „заплетат“ съдбата си. Избягват се караници и груби думи, защото се вярва, че изреченото на този ден има особена сила и може да донесе продължителни раздори.

Не се дава нищо назаем след залез слънце – според поверието така може да се изнесе берекетът от дома. Денят не е подходящ и за започване на нови начинания, ако те са продиктувани от корист или прибързаност.

Почитането на Свети Тарасий не е просто спомен за историческа личност. Това е ден, който напомня за силата на твърдата вяра, съчетана със смирение и милосърдие. В свят на разногласия примерът на патриарха остава актуален – да защитаваш истината, но без ожесточение; да служиш на хората, без да търсиш слава.

На 25 февруари Църквата ни приканва да се вгледаме в себе си – дали пазим мира в сърцата си, дали помагаме на нуждаещите се и дали сме готови да отстояваме доброто. Именно в това се крие живото наследство на Свети Тарасий – в делата на любов и вяра, които продължават и днес.