Напрежението между Пакистан и Афганистан ескалира до една от най-сериозните конфронтации през последните години, като и двете страни съобщават за тежки жертви, трансгранични удари и провал на крехките опити за прекратяване на огъня.
Министерството на националната отбрана на Афганистан обяви, че неговите сили са извършили ответни операции по протежение на 2611-километровата линия „Дюран“ в нощта на 26 февруари, съответстваща на 9-ия ден от Рамазан. Кабул заяви, че атаката е започнала в 20:00 ч. и е била отговор на предишни нарушения на афганистанската територия от страна на пакистански сили, които според твърденията са довели до жертви сред цивилни, включително жени и деца.
Според афганистанските власти са били поразени военни позиции в източните и югоизточните райони край Пактика, Пактия, Хост, Нангархар, Кунар и Нуристан. Министерството твърди, че по време на четиричасова операция са били убити 55 пакистански войници, превзети са две бази и 19 военни поста. Посочва се още, че четири допълнителни поста са били изоставени, вражески танк е унищожен, а транспортно превозно средство – пленено. Афганистанските сили съобщават, че са конфискували значителни количества леко и тежко въоръжение и боеприпаси. Кабул признава за осем загинали свои бойци и 11 ранени, както и за 13 цивилни, пострадали при ракетен удар по бежански лагер в Нангархар.
Исламабад отхвърли тази версия. Пакистанските власти отрекоха да има пленени техни военнослужещи и представиха значително различни данни за жертвите. Министърът на информацията Атаула Тарар заяви, че са загинали двама пакистански войници, а трима са ранени. В същото време Пакистан твърди, че е нанесъл много по-големи загуби на афганистанските талибани.
В отговор на афганистанските трансгранични действия Пакистан започна операция „Гхазаб Лил Хак“ („Праведен гняв“), нанасяйки удари по цели в Кабул, Кандахар и Пактия. В афганистанската столица се съобщава за експлозии, а говорителят на талибаните Забихула Муджахид потвърди въздушните удари, като заяви, че към момента няма данни за жертви от тях. Сред засегнатите райони е Кандахар, считан за духовен център на талибаните и дом на върховния им лидер Хайбатулла Ахундзада.
Премиерът на Пакистан Шехбаз Шариф заяви, че въоръжените сили са способни да смажат всеки агресор, докато министърът на отбраната Хаваджа Мохамад Асиф обяви, че „търпението на Исламабад е изчерпано“, определяйки ситуацията като „война“. В остро изявление той обвини талибанската администрация, че укрива бойци и изнася тероризъм след изтеглянето на силите на НАТО, твърдейки, че Афганистан се е превърнал в убежище за въоръжени групировки, враждебни към Пакистан.
Пакистанските власти съобщават, че техните удари са убили 133 бойци на талибаните и са ранили над 200, като са унищожени 27 поста и са превзети девет. Операции са проведени в няколко гранични района, включително Читрал, Хайбер, Мохманд, Курам и Баджаур. Министърът на вътрешните работи Мохсин Накви определи ударите като „подходящ отговор“.
Подновеното насилие следва месеци на влошаващи се отношения. Смъртоносни сблъсъци през октомври доведоха до над 70 жертви от двете страни и до фактическото затваряне на основни сухопътни гранични пунктове. Въпреки че Катар и Турция посредничиха за прекратяване на огъня през 2025 г., последвалите преговори не доведоха до трайно споразумение. Линията „Дюран“, начертана през XIX век и никога официално призната от Афганистан, остава централен източник на напрежение.
Сблъсъци избухнаха и край стратегическия граничен пункт Торкхам. Съобщава се за обстрел и стрелба, което доведе до евакуации от двете страни. Афганистанските власти заявяват, че бежанският лагер „Омари“ край Торкхам е бил поразен през нощта, при което са ранени жени и деца. Пакистанските власти преместиха афганистански бежанци, очакващи връщане в родината, на по-безопасни места след подновяването на боевете.
Международните реакции не закъсняха. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова двете страни да защитят цивилното население и да разрешат споровете чрез дипломация. Китай заяви, че е „дълбоко обезпокоен“ и настоя за сдържаност и незабавно прекратяване на огъня. Русия призова за край на трансграничните атаки, а Иран предложи да посредничи за диалог. Саудитска Арабия, която поддържа тесни връзки с Пакистан и ограничени контакти с талибаните, обсъди въпроса за регионалната стабилност с ръководството в Исламабад.
Бившият президент на Афганистан Хамид Карзай осъди въздушните удари, обвинявайки Пакистан в многократна агресия и заявявайки, че афганистанците ще защитят родината си с единство. Той подчерта, че Исламабад не може да реши собствените си проблеми със сигурността чрез трансгранични бомбардировки и призова за преход към добросъседски отношения.
Допълнително напрежение внесе и афганистанската депутатка в изгнание Мариам Солайманхил, която обвини Пакистан, че дълго време е печелил от използването на въоръжени проксита, включително талибаните, и заяви, че настоящата конфронтация засяга непропорционално пащунските и белуджските региони. Тя оспори твърденията на Исламабад, че атаките са насочени срещу терористи, като заяви, че не са представени доказателства за ликвидирани високопоставени бойци, и допусна, че конфликтът може да бъде използван за търсене на допълнителна международна финансова подкрепа.
От своя страна Исламабад продължава да обвинява Кабул, че не предприема действия срещу групировки като „Техрик-и-Талибан Пакистан“ (ТТП) и други бойци, за които твърди, че действат от афганистанска територия – обвинения, които талибанското правителство отрича.
