Германия обяви, че следи отблизо ситуацията в Иран, Израел и региона, като за 12 часа местно време е свикано заседание на националния екип за управление на кризи.
Норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде заяви, че е дълбоко обезпокоен, че в Близкия изток започва нова, широкомащабна война. "Атаката е описана от Израел като превантивен удар, но не е в съответствие с международното право. Превантивните атаки изискват непосредствена заплаха“, казва Ейде в изявление за агенция "Ройтерс".
Той също така отправя призив за сдържаност и за продължаване на усилията за търсене на дипломатически решения.
Полският президент Карол Навроцки написа в платформата "Екс", че е бил наясно с атаките на Съединените щати и Израел срещу Иран благодарение на комуникационните канали със съюзниците.
Британското правителство не иска "по-нататъшна ескалация“ след ударите срещу Иран, това се казва в изявление от "Даунинг стрийт".
Говорител на правителството заяви, че "на Иран никога не трябва да се позволява да разработва ядрено оръжие и затова Лондон непрекъснато подкрепяше усилията за постигане на решение чрез преговори.
"Нашият непосредствен приоритет е безопасността на британските граждани в региона и ще им предоставим консулска помощ, достъпна 24/7. Като част от дългогодишните ни ангажименти към сигурността на нашите съюзници в Близкия изток ние разполагаме с редица отбранителни способности в региона, които наскоро засилихме. Готови сме да защитим интересите си. Не искаме обаче да видим по-нататъшна ескалация в по-широк регионален конфликт“, заяви правителственият говорител.
По-рано депутатът Емили Тонбъри от управляващата Лейбъристка партия заяви, че Великобритания трябва да се се стреми да не се въвлича в конфликта.
