Увеличение с 25% на световните цени на петрола би представлявало умерен външен шок за България, показва анализ на Фискалния съвет. Експертите са направили симулация при подобен скок на цената на черното злато, според която ефектът се предава главно чрез разходите за внос на енергия, динамиката на инфлацията и забавянето на външното търсене.
България е интегрирана в икономическия пазар на Европейския съюз, което осигурява структурна устойчивост чрез диверсифицирани енергийни доставки, стратегически резерви и механизми за макроикономическа координация, смятат от Фискалния съвет.
Най-непосредственият ефект върху фиска ще бъде увеличението на оперативните държавни разходи, свързани с енергийното потребление в публичните услуги, транспорта и държавната администрация.
Дефицитът може да се увеличи с приблизително 0,15–0,35 процентни пункта от БВП – т.е. при базов бюджетен дефицит за 2026 г. е около 3% от БВП, той може да достигне диапазона 3,25–3,6% от БВП при липса на компенсиращи политики.
Инфлационният натиск представлява друг важен канал на въздействие. Повишението на цените на петрола обикновено увеличава транспортните разходи, производствените разходи и потребителските цени.
В България шок от 25% може да добави приблизително 0,4–1,0 процентни пункта към инфлацията, като точният ефект зависи от конкурентните условия на вътрешния пазар и предаването на ценовите промени от еврозоната.
Ефектите върху външната търговия ще бъдат умерени. България внася рафинирани петролни продукти и енергийни суровини, така че по-високите световни цени на петрола ще влошат търговския баланс.
Дефицитът по текущата сметка може да се увеличи с около 0,2–0,4% от БВП. Въпреки тези рискове България разполага със защитни механизми благодарение на членството си в Европейския съюз.
Постепенното диверсифициране на енергийния сектор и инвестициите в инфраструктура намаляват уязвимостта, допълват от Фискалния съвет.
