Бившият председател на ДАНС Цветлин Йовчев предупреди, че макар пряката военна заплаха за България да е малка, тя не може да бъде напълно изключена на фона на ескалацията на конфликта между САЩ, Израел и Иран. В интервю за предаването „PrimTtime“ той подчерта, че реакцията на българските власти в първите дни е била твърде спокойна. „Ако говорим за пряка военна заплаха, рискът е малък. Но такъв риск съществува“, заяви Йовчев, като допълни, че управляващите трябва открито да информират обществото за потенциалните опасности и предприетите мерки.
По думите му, по-вероятни за България са косвените рискове, свързани с терористични действия, хибридни атаки и дестабилизиращи информационни кампании, изброи пред Еuronews.bg. Йовчев напомни, че Европа не е защитена от подобни действия и даде пример с нападения срещу дипломатически обекти и инциденти в европейски столици.
„Определено има риск от терористична атака“, посочи той и подчерта, че службите трябва да следят внимателно лица, за които има подозрения за връзки с ирански служби или радикални организации.
Бившият шеф на ДАНС отбеляза още, че България има ограничени способности за защита от въздушни атаки и киберзаплахи, както и недостатъчно ефективни инструменти за мониторинг на радикализацията в интернет. Според него страната трябва да засили обмена на информация с партньорските служби и да инвестира в аналитични системи за проследяване на рискове, включително при финансови транзакции. „Една добре организирана кампания с малко средства може да има огромен ефект“, предупреди той, визирайки хибридните информационни операции.
Като ключова мярка Йовчев предложи създаването на постоянно действащ кризисен координационен център към Министерския съвет, който да анализира информацията от службите и да следи развитието на различни сценарии – от енергийни сътресения до миграционен натиск. „Необходимо е в момента да се направи постоянно действащ кризисен център, в който да се събира цялата налична информация“, заяви той. Според него подобна структура ще позволи ранно предупреждение и по-бърза реакция при евентуално влошаване на международната ситуация.
