Днес е Неделя Кръстопоклонна - третата неделя от периода на Великия пост. В средата на постния път Църквата отделя специално внимание на Светия Кръст Господен - знак на надежда, сила и духовно укрепване за вярващите. Имен ден празнуват Кръстина, Кръстьо, Кънчо, Кристиян, Кристияна, Кристина и техните производни.
Какво е значението на кръста в християнската традиция и как той се превръща от символ на най-позорната смърт в знак на спасение и любов?
Отец Божидар: "В Свещеното писание е описана кръстната смърт на нашия Господ Иисус Христос. Когато се е случило това разпъване на нашия Господ, кръстът е бил инструмент, начин да бъде представена най тежката, най-ужасната, най-позорната смърт. Но с разпъването на нашия Господ кръстът вече придобива друг смисъл, друго значение и още тогава учениците на Христос да не говорим за Свети Апостол Павел, който постоянно говори за спасителната роля на кръста. Тогава кръстът от инструмент за унижение се превръща в средство за спасение той е знак, символ на самият Господ. Той ни показва и разказва какво е Господ. А Той е милост, прошка, любов, защото под кръст можем да разбираме всичкото страдание, което ни спохожда и в нашия живот. Когато Христос казва: "Който иска да върви след мене нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва", той има предвид точно това телесната болка, душевното терзание. Той ни казва не да оставим кръста си, а да го вземем. Когато говорим за кръста на Христос, ние трябва да си спомняме и цялата история на този кръст: как е бил скрит в началото от самите евреи, които го крият. След това как е намерен по късно от Св. Св. Константин и Елена. Затова и ние като християни постоянно като правим кръстен знак по този начин ние отбелязваме тази любов, която Бог ни дава".
По времето на великия пост църквата припомня пътят на Иисус Христос към Голгота - мястото на Неговото разпятие и смърт и по този път Исус сам носи кръста си върху, който ще умре. Какво поучение можем да извадим от това за себе си?
Отец Божидар: "Това, което Христос носи е кръстът на любовта. Това е мярката на почит и любов, а сам Господ отдава себе си. И както пише в Евангелието Отецът казва: "Изпратих моя възлюбен Син за спасението на света".
Христос се обрича на кръстна смърт за да ни покаже действено своята обич и да ни научи на същото милосърдие и любов и прошка, защото само това е спасението, ако искаме да разберем колко много Бог обича човек можем да видим това само чрез неговия кръст.
Борбата е именно в това да следваме Христос, като носим кръста си. Той казва не само да носим неговия кръст и това е малко абстрактно, а да носим своя кръст. Именно това, което ни сполита, това което ни се струпва, което ни се случва в живота. Но Господ ни призовава да вървим след него, да го следваме. И за целта трябва да отстъпваме централно място в живота си на Бог.
Няма друг мир за човешката душа освен Христос. Истинското страдание не е самият кръст, а светът, житейските грижи. Защото кръстът не е тежест. Сам Христос казва: "Игото ми е благо и племето ми е леко". Тогава страдаме, когато сме със света, а когато сме с Господ той носи и помага. Въпреки че в Евангелието ние виждаме как друг човек пое неговия кръст. След това Бог е този, който ни помага да носим нашия кръст. Просто трябва да се оставим в ръцете на Господ.
