По-голямата част от материята във Вселената, около 90% от обикновената (барионна) материя, е скрита в пространството между галактиките под формата на изключително разреден, но горещ газ.
Преди десетилетия астрономите изчислиха, че обикновената материя (веществото, което виждаме на Земята и в космоса), която не е тъмна материя, съставлява само 10% от масата на Вселената. Но учените не знаеха къде се намира по-голямата част от тази материя. Изданието Space пише за това.
Какво всъщност съдържа Вселената? Теорията за Големия взрив твърди, че около 5% от съдържанието на Вселената се състои от обикновена, или барионна, материя – атоми, съставени от протони, неутрони и електрони. Оказва се, че звездите съдържат само около 0,5% от цялата материя във Вселената.
Най-вероятното „хранилище“ се оказа тъмното пространство между галактиките. Въпреки идеята за вакуум, междугалактическата среда е изпълнена с изключително разреден, но много горещ газ. Той образува нишковидна структура, известна като космическа мрежа.
Астрономите за първи път са използвали мистериозни, но мощни енергийни изблици, известни като бързи радиовзривове, за да открият липсващата обикновена материя във Вселената. По-голямата част от обикновената материя е била твърде тъмна, за да се види, така че бързите радиовзривове са осигурили необходимата фонова светлина.
Бързите радиовзривове са мощни изблици на радиация и енергия, видими в радиоспектъра. Въпреки че траят само милисекунди, те освобождават толкова енергия за това кратко време, колкото Слънцето освобождава за 30 години.
Астрономите са установили, че около 90% от обикновената материя във Вселената е скрита в пространството между галактиките. Останалите 10% от обикновената материя е концентрирана вътре в галактиките, под формата на звезди и студен галактически газ.
По-рано учените съобщиха за още едно интересно откритие - те предполагат, че тъмната енергия отслабва и разширяването на Вселената се забавя.
Оказва се, че потъмняването може да не е признак на ускорение, а следствие от еволюцията на самите звезди. Това означава, че нашите „стандартни свещници“ може да не са толкова стандартни, което поставя под въпрос всички предишни изчисления.
Екипът на Ли не отрича напълно съществуването на тъмната енергия. Вместо това, учените предполагат, че силата може да еволюира и да отслабва с течение на времето, идея, подкрепена от друго мащабно проучване, наречено „Инструмент за спектроскопия на тъмната енергия“.
Новата теория предлага по-драматичен сценарий: „Големият колапс“. Ако тъмната енергия отслабне, гравитацията поеме контрол, Вселената започва да се свива и в крайна сметка се срива в сингулярност.
