В политическа система, където резултатите рядко изненадват, Северна Корея отново осигури почти пълна електорална подкрепа за своето ръководство. Парламентарните "избори" през 2026 г. затвърдиха господството на Ким Чен Ун.
На 15 март се проведоха "избори" за 15-тото Върховно народно събрание в Северна Корея.
Допуснати бяха само кандидати от управляващата партия, които заеха всички 687 места с впечатляващите 99,93% от гласовете.
Пропагандният и предначертан "вот" моментално предизвика шеги и мемета в социалните мрежи. Потребители от цял свят се питат какво ще се случи с тези 0,07% смели бунтовници срещу режима.
Властите в КНДР също така съобщават за избирателна активност от 99,99% - безспорен белег на пълния контрол върху изборния процес.
Много нови лицаЕдно от най-изненадващите развития на тези избори е мащабът на вътрешните промени. Над 70% от депутатите са нови лица, което сигнализира за сериозно преструктуриране в политическата система на страната.
Експерти смятат, че тази промяна позволява на Ким да елиминира по-стари центрове на власт и да привлече лоялни фигури. Сред известните имена е Чо Йонг-уон, близък помощник на Ким, който се очаква да заеме висша парламентарна позиция.
Междувременно, опитният лидер Чое Рьонг-хе беше отстранен от ключови позиции и изключен от новия списък – индикация за променяща се вътрешна динамика.
Сестрата на Ким, Ким Йо-джонг, и външният министър Чое Сон-хуей, също са сред новоизбраните заместници, което допълнително укрепва вътрешния кръг около лидера.
Очаква се предстоящата парламентарна сесия да преназначи Ким за председател на Комисията по държавните въпроси, потвърждавайки статута му на върховен лидер на страната.
По-важното е, че законодателите могат да преразгледат конституцията, за да предефинират отношенията с Южна Корея. Наблюдатели предполагат, че Северна Корея би могла официално да обяви Южна Корея за враждебна държава, което би отбелязало значителна промяна в политиката.
Асамблеята ще очертае и бъдещите насоки във външната политика, които биха могли да повлияят на регионалната стабилност.
Няма опозиционна партия, тогава какви са тези 0,07%?Северна Корея функционира в рамките на еднопартийна доминираща система, водена от Корейската работническа партия. Въпреки че съществуват няколко по-малки партии, те функционират под контрола на управляващия алианс и не предлагат реална политическа конкуренция.
Държавата строго контролира избора на кандидати, медиите и публичното говорене. Гражданите обикновено имат само един одобрен кандидат на избирателен район, което не оставя място за истински електорален избор.
Изборите не се провеждат чрез тайно гласуване по начина, по който функционират повечето демокрации. Вместо това, те служат като механизъм за демонстриране на единство и одобряване на решения, вече взети от ръководството.
Въпреки че Северна Корея няма истинска опозиционна система, отчетените 0,07% гласове срещу кандидатите не са белег на истинска политическа конкуренция. На изборите в Северна Корея всеки избирателен район обикновено има само един одобрен от държавата кандидат, подкрепен от управляващата Корейска работническа партия.
Технически гласоподавателите имат възможността да отхвърлят кандидата, но това изисква рисковано разкриване на личната позиция.
Поради това повечето експерти смятат, че малкият процент на гласовете "против" е до голяма степен символичен. Властите вероятно включват такива цифри, за да създадат впечатление за демократичен избор и контролирано несъгласие. В действителност системата остава строго управлявана при Ким Чен Ун, където изборите функционират по-скоро като официално одобрение на решенията на ръководството, отколкото като платформа за политическа опозиция.
