Историята на християнската църква пази спомена за личности, чийто земен път е бил изпълнен с изпитания, но и с непоколебима духовна сила. Един от тях е Свети Кирил, роден в свещения град Йерусалим около 315 година. Неговата съдба е белязана от дълбоко смирение, като в ранните си години той избира пътя на отшелничеството и строгия подвижнически живот. Благодарение на своята отдаденост, той бързо израства в църковната йерархия, като първоначално служи като дякон и презвитер.
През 346 година епископ Максим му поверява изключително важната задача да подготвя новите християни за светото тайнство Кръщение. Кирил изпълнява това свещеническо задължение с такова прилежание и мъдрост, че след смъртта на своя учител е избран за негов законен наследник на епископския престол. Периодът на неговото управление обаче съвпада с разгара на арианската ерес, която разтърсва основите на вярата. Заради своята твърда позиция и чистотата на православното си изповедание, Йерусалимският светител е свалян три пъти от своята катедра, преживявайки гонения и изгнания.
Въпреки трудностите, той се ползва с огромно уважение сред цялата християнска общност и взема активно участие във Втория вселенски събор през 381 година. Доживял до дълбока старост, Свети Кирил завършва земния си път през 386 година, оставяйки след себе си примера на един достоен пастир. Днес църковните писатели заслужено го наричат защитник на апостолското учение и мъж със свят живот, чието наследство продължава да вдъхновява вярващите по целия свят.
На 18 март, когато Православната църква почита паметта на Свети Кирил, патриарх Йерусалимски, имен ден празнуват всички, които носят името Кирил и неговите производни, макар основният и най-популярен празник за името в България да е на 11 май (денят на Светите братя Кирил и Методий).
