Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция за енергия, издаде сериозно предупреждение в понеделник, описвайки световната икономика като изправена пред безпрецедентна криза поради продължаващата война между САЩ и Израел срещу Иран и затварянето на стратегическия Ормузки проток. Говорейки в Националния пресклуб на Австралия в Канбера, Бирол сравни настоящата ситуация с комбинация от петролните шокове през 70-те години и последиците от инвазията на Русия в Украйна, наричайки я „две петролни кризи и една газова криза, събрани заедно“. Той подчерта, че нито една държава няма да остане незасегната, ако кризата продължи, и призова за незабавни глобални действия.
Бирол обърна внимание на обширните щети по енергийната инфраструктура в региона на Персийския залив, отбелязвайки, че поне 40 енергийни обекта са сериозно засегнати, което означава, че дори при прекратяване на военните действия, енергийните доставки няма да се възстановят бързо. Той подчерта критичната роля на Ормузкия проток, през който преминава около 20% от световния петрол, като посочи, че неговото повторно отваряне е „единото най-важно решение“ за стабилизиране на пазарите. Шефът на МАЕ предупреди, че прекъсването засегна не само петрола, но и доставки на петрохимикали, торове, сяра и хелий, увеличавайки глобалните икономически рискове.
Той даде остра сравнителна оценка на загубите: двете петролни кризи от 1973 и 1979 г. премахнаха по около 5 милиона барела на ден всяка, а инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. отне около 75 милиарда кубически метра природен газ от международните пазари. За разлика от тях, настоящата криза, предизвикана от бомбардировките в Техеран на 28 февруари, вече е причинила дневни загуби от 11 милиона барела петрол и около 140 милиарда кубически метра газ, значително надхвърляйки предишните смущения.
В отговор на нарастващите недостиг, МАЕ миналата седмица освободи 400 милиона барела от стратегическите резерви, отбелязвайки най-голямата си извънредна мярка в историята. Бирол посочи, че тази първоначална освобождаване представлява само 20% от наличните резерви и че допълнителни разпускания могат да бъдат разгледани при необходимост от пазара. Той подчерта обаче, че въпреки тези мерки за краткосрочно облекчение, основният проблем остава – затварянето на Ормузкия проток и продължаващите военни действия.
Затварянето има значителни регионални последици, като Азия и Тихоокеанският регион са особено засегнати. Бирол отбеляза, че защитното складиране от някои държави увеличава допълнително напрежението в световната система. Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи ултиматум от 48 часа към Иран да отвори протока, предупреждавайки за нови удари по иранската енергийна инфраструктура, докато Иран отвърна с заплахи за удари по американски и регионални енергийни и опреснителни съоръжения.
Шефът на МАЕ подчерта необходимостта от международна координация, за да се предотврати задълбочаване на енергийната криза. Той посочи, че се водят консултации с лидери в Европа, Азия и Северна Америка за оценка на възможността за допълнителни извънредни разпускания на петрол и за гарантиране, че прекъсванията на доставките няма да се превърнат в по-широка икономическа нестабилност. Бирол завърши, подчертавайки, че глобалното сътрудничество е от съществено значение: ако кризата продължи неконтролирана, нито една държава няма да остане имунизирана срещу ефектите ѝ.
