Италианският премиер Джорджия Мелони призна поражение, след като избирателите отхвърлиха съдебната реформа на нейното правителство на национален референдум, но уточни, че ще остане на власт. С почти всички преброени гласове от двудневното гласуване около 54–55 процента са се обявили против промените, докато приблизително 45–46 процента са ги подкрепили. Избирателната активност достигна близо 59 процента, което е сравнително високо ниво за подобен вот.
Мелони подчерта, че резултатът няма да промени курса на нейното правителство, като заяви, че италианците са направили своя избор, но администрацията ѝ ще продължи да управлява с решителност. По време на кампанията тя аргументира, че референдумът, насочен към преструктуриране на ролите и контрола над съдии и прокурори, не е преценка за нейното ръководство, въпреки че тя и коалиционните ѝ партньори активно подкрепяха реформата, докато опозицията се мобилизира срещу нея.
Предложената реформа целеше да раздели съдебната система на отделни кариерни пътеки за съдии и прокурори, като сложи край на настоящата система, в която и двете категории принадлежат към един и същ орган, споделят изискванията за влизане и могат да сменят роли. Освен това реформата предвиждаше разделяне на Висшия съвет на магистратите на две структури и създаване на нов 15-членен дисциплинарен съд. Членовете на този съд щяха да се изтеглят на случаен принцип, а част от тях – от списъци, съставени от парламента. Мярката вече бе приета от парламента през октомври 2025 г., но изискваше обществен вот, след като не бе осигурено мнозинство от две трети.
Критиците твърдят, че промените рискуват да подкопаят независимостта на съдебната власт и да увеличат политическото влияние върху магистратите, като същевременно не решават дългогодишните структурни проблеми като продължителни процеси, натрупани дела и претоварени затвори. Подкрепящите реформата, включително министърът на правосъдието Карло Нордио, смятат, че тя ще подобри безпристрастността и ще коригира системните дисбаланси в съдебната система.
Политическите анализатори определиха резултата като значителен удар за Мелони. Даниеле Албертаци посочи, че премиерът е загубила обществената подкрепа по ключов елемент от своята платформа, докато Лоренцо Кастелани заяви, че вотът е отслабил позицията ѝ и поставя под въпрос образа ѝ на политическа сила преди изборите следващата година. Сложността на реформата и тонът на кампанията ефективно превърнаха референдума в по-широка преценка на нейното ръководство.
Опозиционни фигури интерпретираха резултата като сигнал за промяна. Джузепе Конте го определи като знак, че правителството е загубило общественото доверие, докато Никола Фратоянни заяви, че десницата не е успяла да преформира съдебната система. Матео Ренци призова правителството да вземе предвид резултата, припомняйки собствената си оставка след загубата на конституционен референдум през 2016 г.
Въпросът за съдебната реформа отдавна е централна тема за италианската десница, още от кампаниите на бившия премиер Силвио Берлускони, който обвиняваше съдебната система в политическа пристрастност. Членове на правителството на Мелони повтарят подобни критики. Междувременно Галеацо Бинями призна разочарование в рамките на управляващата коалиция, която подкрепяше предложението колективно.
Отделно, Чезаре Пароди, ръководител на Националната асоциация на магистратите, обяви оставката си по лични причини малко след публикуването на предварителните резултати. Независимо от изхода на референдума, Мелони, която ръководи сравнително стабилно правителство от октомври 2022 г., остава на поста с мандат до 2027 г.
