Близо 2 милиона българи са принудени да оцеляват в населени места без нито една аптека. Проблемът, който засяга най-тежко възрастните хора извън големите градове, е сурово ежедневие и за стотици жители на Русенско. В село Мечка например хората пътуват около 20 километра до областния център, за да си купят елементарни медикаменти.
Оказва се, че 80% от фармацевтичните обекти в областта са концентрирани в самия град Русе, докато в по-малките населени места достъпът зависи изцяло от разписанието на междуселските автобуси или добрата воля на съседи и роднини. За много хора това означава принудително отлагане на лечението или прекъсване на важна терапия.
Административен натиск и липса на кадриСпоред официалните данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) към февруари 2026 година общо 18 общини в България не разполагат с нито една аптека. Причината не е липсата на нуждаещи се клиенти, а жестокият дефицит на специалисти и тежката държавна бюрокрация.
Без магистър-фармацевт един обект не може да функционира законно, а намирането на кадри за селата е практически невъзможно. Собственикът на веригата "Огафарм" Огнян Огнянов е категоричен, че поддържането на бизнес извън големия град става непосилно.
Огнян Огнянов: "Основната причина е липсата на кадри. Изискванията непрекъснато се увеличават, вместо да ни облекчават."
Социалната цена на затворените вратиЗа много пенсионери фармацевтът е един от малкото здравни специалисти, с които имат директен и редовен контакт. Когато аптеката липсва, проблемът прераства от чисто логистичен в животозастрашаващ.
Въпреки че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) осигурява целево финансиране за разкриване на обекти в отдалечени райони, браншът предупреждава, че мярката е нестабилна. Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов неколкократно е подчертавал, че финансирането зависи от ежегодния държавен бюджет, което лишава инвеститорите от всякаква сигурност.
Идеите за мобилни аптеки или онлайн доставки на лекарства по рецепта продължават да се обсъждат, но на практика остават неразвити. За голяма част от възрастните хора дигиталните решения не са реална алтернатива, а физическият достъп остава критично важен. Парадоксът остава с пълна сила – именно там, където населението е най-застаряващо и има най-голяма нужда от медикаменти, достъпът до тях е най-ограничен.
