Европа е изправена пред задълбочаващ се енергиен шок, тъй като войната в Иран заплашва да наруши глобалните доставки на горива за продължителен период, което поражда опасения за широкообхватни икономически последици на континента. Потенциалното затваряне на ключови енергийни маршрути, най-вече Ормузкия проток, се разглежда като основен риск за потоците от петрол и газ, които поддържат транспорта, индустрията и отоплението.
Европейски лидери и висши представители правят остри сравнения с предишни кризи, предупреждавайки, че икономическото въздействие може да се доближи или дори да надхвърли шока от Covid-19 пандемията и сътресенията след руската инвазия в Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц определи ситуацията като сравнима по мащаб с тези големи кризи, докато други представители, включително италианският министър на отбраната Гуидо Крозето, подчертаха личното и политическо напрежение от управлението на развиваща се енергийна криза. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард също предупреди, че дългосрочните последици могат да надхвърлят текущите прогнози.
Около една пета от световните доставки на петрол и газ обикновено преминават през Ормузкия проток, а нарушаването или затварянето на този маршрут вече влияе върху очакванията на енергийните пазари. Въпреки че Европа по-рано е разчитала сравнително слабо на Персийския залив за внос, анализатори отбелязват, че глобалната конкуренция за ограничени количества сега тласка цените нагоре и пренасочва доставки към Азия, което ограничава наличностите за европейските купувачи.
Пазарни анализатори и енергийни експерти предупреждават, че Европа навлиза в период с минимални буфери за доставка. Танкерни товари с втечнен природен газ, първоначално предназначени за европейски пазари, вече са пренасочени към други региони, като последните доставки от ключови доставчици се очаква да пристигнат скоро. Според индустриални наблюдатели континентът може да започне да усеща по-осезаем недостиг в рамките на седмици, ако настоящите условия се запазят.
Допълнителна уязвимост се наблюдава при рафинираните петролни продукти. Макар вносът на суров петрол от Залива да е ограничен, Европа силно зависи от региона за дизел и авиационно гориво, което я прави особено изложена на смущения в доставките на готови горива. Експерти предупреждават, че при продължаващи ограничения на морските маршрути алтернативните източници са ограничени, което увеличава риска от устойчив натиск върху цените.
Първоначалните последици вече се проявяват на горивните пазари, като значителни повишения на цените на бензина и авиационното гориво се наблюдават в Европа. Авиокомпаниите са сред най-засегнатите, като по-високите оперативни разходи водят до увеличение на билетите и подтикват някои превозвачи да обмислят намаляване на капацитета или промени във флота си. Представители на сектора предупреждават, че продължаващият ръст на цените може да доведе до допълнителни съкращения на дейността.
Производственият сектор също започва да усеща натиска. Енергоемки индустрии като химическата, стоманодобивната, пластмасовата и торовата промишленост отчитат нарастващи производствени разходи, породени от по-високите цени на енергията и нарушените вериги за доставки. Бизнес организации предупреждават, че продължителната нестабилност на енергийните пазари подкопава инвестиционните решения и може да отслаби индустриалната конкурентоспособност на Европа.
Икономисти предупреждават, че комбинираният ефект от по-високите енергийни разходи в транспорта, производството и земеделието може да предизвика нов инфлационен натиск. Засилват се опасенията за сценарий на стагфлация, при който слабото икономическо развитие съвпада с растящи цени, поставяйки допълнително напрежение върху домакинствата, бизнеса и публичните финанси.
Представители на ЕС също обсъждат възможността за мерки за управление на потреблението, ако условията на предлагането се влошат, включително ограничения в транспорта и други рестрикции, напомнящи предишни енергийни кризи. Подобни действия биха имали за цел да предотвратят по-сериозен недостиг, но биха били свързани със значителни икономически и политически разходи.
При вече ограничени глобални резерви и производители, работещи близо до капацитета си, анализатори предупреждават, че възможностите на Европа да се адаптира намаляват. Дори при сценарий на скорошна стабилизация на конфликта, щетите върху енергийната инфраструктура и пренареждането на пазарите се очаква да поддържат високи цени за по-дълъг период, оставяйки политиците с ограничени инструменти за смекчаване на ефекта.
