Конфликтът между САЩ, Израел и Иран навлезе в своя 35-и ден, като военната ескалация и дипломатическите усилия се развиват паралелно. Основен фокус остава възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток, докато ударите в региона продължават.
Ключово развитие е очакваното гласуване в Съвета за сигурност на ООН по предложение на Бахрейн, което би позволило на държавите да използват „всички необходими отбранителни средства“ за осигуряване на морския трафик през протока. Макар първоначално насрочено по-рано, гласуването е отложено и засега няма нова дата. Проектът на резолюция, подкрепен от Вашингтон, би дал възможност на страните да действат самостоятелно или в рамките на многонационални военноморски коалиции за защита на корабоплаването и предотвратяване на нови смущения.
Паралелно се засилва и дипломатическият натиск от различни посоки. Китай активизира усилията си, като външният министър Ван И проведе серия разговори с представители на Европейския съюз, Германия, Саудитска Арабия и Бахрейн. Пекин се позиционира като посредник, призовавайки за незабавно прекратяване на огъня и координирани международни действия за гарантиране на безопасното корабоплаване. Китайските власти подчертават, че военната ескалация не може да реши кризата и предупреждават срещу легитимирането на употребата на сила. В същото време Обединеното кралство организира среща с около 40 държави с цел възстановяване на трафика през Ормузкия проток, а Франция и Южна Корея също заявяват готовност за сътрудничество за стабилизиране на ситуацията.
На военния фронт САЩ върнаха в активна експлоатация един от ключовите си ресурси. Самолетоносачът USS Gerald R. Ford отново е в морето и е обявен за напълно боеспособен след ремонт, извършен след пожар на борда. Корабът временно беше изтеглен от операции и обслужен в база на остров Крит, преди да направи престой в Хърватия. Разгръщането му, вече удължено, се очаква да продължи до единадесети месец. Военноморското командване на САЩ подчерта бързата реакция на екипажа при овладяването на пожара и възобновяването на операциите.
Въпреки продължителните удари, разузнавателни оценки сочат, че Иран запазва значителен военен потенциал. Около половината от ракетните му установки остават оперативни, а страната разполага с хиляди дронове за еднопосочни атаки. Значителна част от крайбрежните му ракетни системи също е непокътната, което запазва способността му да заплашва корабоплаването в Ормузкия проток. Тези данни очертават по-сложна картина от по-ранните твърдения, че военният потенциал на Иран е почти неутрализиран, като анализатори предупреждават, че Техеран остава способен да предизвика сериозни смущения в региона.
Хуманитарната ситуация в Иран продължава да се влошава. По данни на Иранския Червен полумесец близо 140 000 жилищни и търговски сгради са повредени от началото на войната. Засегнати са и стотици медицински заведения, училища и хуманитарни центрове. Спасителни екипи, включително с обучени кучета, са провели стотици операции, извличайки както оцелели, така и загинали изпод отломките. Данните обаче не са независимо потвърдени. По-широки оценки сочат най-малко 1900 загинали и около 20 000 ранени.
Последните удари са засегнали и ключова инфраструктура. Голям мост край Техеран е разрушен при атака, при която загиват осем души, а 95 са ранени. Това се случва малко след като президентът на САЩ предупреди за нови удари по иранска инфраструктура, включително електроцентрали. Допълнителни атаки са насочени към военни обекти, сред които ракетна база в Исфахан, като има индикации, че чувствителни ядрени материали може да са били преместени в района.
Иран и неговите съюзници продължават с ответни действия в региона. Ракетни и дронови атаки са насочени към Израел, държави от Персийския залив и енергийна инфраструктура. В Кувейт дрон е ударил рафинерията Мина ал-Ахмади, причинявайки пожари, но без жертви. Системите за противовъздушна отбрана в региона остават активни, включително в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция пое отговорност за атаки срещу стратегически цели, включително обект, свързан с данни в Бахрейн, макар някои информации да бяха отречени от местните власти.
Сателитни изображения разкриват и щети по американска военна техника. На кадрите се виждат останки от унищожен самолет за въздушно наблюдение и контрол в база в Саудитска Арабия след ирански удар в края на март, както и други самолети, оставени без защита в близост.
Икономическите последици от конфликта стават все по-осезаеми. Цените на петрола рязко се повишиха, като надхвърлиха 100 долара за барел заради опасения от продължителни смущения в доставките от Персийския залив. Авиокомпании в Азия вече коригират дейността си, увеличават цените на билетите и намаляват полетите заради по-високите разходи за гориво. Американски представители се опитват да омаловажат ръста, определяйки го като временен.
Политическите послания остават противоречиви. Президентът на САЩ твърди, че войната е близо до края и че повечето стратегически цели са постигнати, но същевременно предупреждава за нови, потенциално по-разрушителни действия, ако Иран не приеме условията. От своя страна иранските власти заявяват, че ще засилят ударите, които определят като по-широки и по-разрушителни, и представят конфликта като такъв, който ще продължи, докато противниците им не бъдат принудени да отстъпят.
На фона на ескалиращата реторика се чуват и критични гласове в САЩ. Бивш ръководител на разузнаването определи войната като съзнателен избор, който може да засили твърдолинейните кръгове в Иран, вместо да отслаби режима. Според него, въпреки нанесените щети, системата остава устойчива и способна да издържи на продължителен натиск.
При продължаващи удари, засилена дипломация и реакция на глобалните пазари, конфликтът остава без ясен изход. Ситуацията около Ормузкия проток остава ключова, тъй като военните и политическите фактори се опитват да балансират между риска от ескалация и необходимостта от възстановяване на стабилността в един от най-важните енергийни коридори в света.
