Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново изостри реториката си извън рамките на текущия конфликт с Иран, като намекна, че Куба може да се превърне в следващата цел на Вашингтон. В изявление от Белия дом той загатна за бъдещи действия след приключването на настоящата война. „Може да се отбием и до Куба, след като приключим с това“, заяви той, визирайки военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари.
Тръмп повтори и предишните си оценки, че Куба е „провалена държава“, като заяви по-рано, че островът „ще се срине съвсем скоро“, макар да подчерта, че непосредственият фокус на администрацията му остава Иран. На инвестиционен форум във Флорида той стигна още по-далеч, казвайки: „Куба е следващата, между другото, но се престорете, че не съм го казал.“
На този фон страната се намира в задълбочаваща се криза, допълнително утежнена от действията на САЩ в региона. След операцията на 3 януари във Венецуела, при която американски сили задържаха президента Николас Мадуро, и без това крехката енергийна ситуация в Куба се влоши рязко. Прекъсването на доставките на петрол от Венецуела, а впоследствие и от Мексико, доведе до сериозни недостиги и икономически натиск.
Кубинският президент Мигел Диас-Канел отговори с открито предизвикателство, като обвини Вашингтон за трудностите на страната. В интервю за NBC той заяви, че е отворен за диалог „без условия“, но категорично отхвърли всякакви намеци за оттегляне под външен натиск. Макар да призна, че САЩ официално не са поискали оставката му, той подчерта, че подобен сценарий е неприемлив. „Ще се защитаваме, и ако трябва да умрем, ще умрем“, заяви той, добавяйки, че кубинците са готови да „дадат живота си за революцията“.
Изказванията му подчертават задълбочаващото се противопоставяне, докато Съединените щати продължават политика, която кубинските власти определят като фактическа енергийна блокада, ограничаваща доставките на петрол към острова. Макар наскоро руски танкер да е бил допуснат, осигурявайки временно облекчение, общата ситуация за населението остава критична.
Напрежението напомня на последните действия на Вашингтон във Венецуела, където бърза операция доведе до отстраняването на Мадуро и промяна във властта под ръководството на вицепрезидента Делси Родригес, която впоследствие се насочи към сътрудничество със САЩ. Този сценарий изглежда влияе на очакванията във Вашингтон. Куба обаче представлява различно предизвикателство, тъй като управлението ѝ се смята за по-консолидирано, а дългогодишното влияние на фамилията Кастро остава значително.
По време на интервюто Диас-Канел очерта ясни граници относно политическата система на страната. Той изключи всякакви промени в настоящия модел на управление и отхвърли възможността за въвеждане на многопартийни избори. Също така отказа да се ангажира с освобождаването на около 1200 политически затворници, сред които и активистът и музикант Майкел Кастийо, известен като Осорбо, който остава в ареста.
