Около три милиона българи ще гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април, като пет формации влизат в парламента, а една е на ръба. Очаква се да гласуват около 200 – 300 хиляди души повече, отколкото на последните избори.
Това сочи проучване на Центъра за анализи и маркетинг, което беше представено на пресконференция „Електорални нагласи пет дни преди парламентарните избори - резултати от национално представително социологическо проучване“, организирана в Националния пресклуб на БТА в София.
Възложител на изследването е Центърът за анализи и маркетинг. То е проведено от 3 април до 14 април 2026 г. сред над 1011 пълнолетни граждани. Един процент от извадката отговаря на 53 хиляди души. Методът на регистрация на информацията е двустепенна гнездова извадка с вероятност, пропорционална на размера на гнездата. Максимално допустимият размер на стохастичната грешка е ± 3.10 % при 50-ни дялове и 95 % гаранционна вероятност.
Според проучването „Прогресивна България” ще получи 32,1% сред вероятно гласуващите, ГЕРБ-СДС – 19,4 %, „Продължаваме промяната - Демократична България"(ПП-ДБ) – 12,00 %, „ДПС-Ново начало" – 11,2 %, „Възраждане" - 7 %, каза директорът на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов.
Той посочи, че „БСП – Обединена левица" ще получи 4,2 %, което я поставя „на кантар“, а „Морал, единство, чест" (МЕЧ) ще получи 2,8 %. Според проучването „Сияние" ще получи 2,1 %, „Величие" – 2,0 %, „Синя България“ – 1,1 %, „Има такъв народ" – 0,9 %, а „Алианс за права и свободи" – 0,9 %.
Особена е борбата за третото място, защото ПП-ДБ и ДПС са много близо един до друг, коментира Павлов. Той подчерта, че когато се прави анкетно проучване, около 40 % от градската десница, която традиционно гласува за ПП-ДБ, отказва да участва, докато при симпатизантите на ДПС отказите стигат до около 70 %.
Според проучването общо 54,1 % от гражданите са решили за кого да гласуват, докато 17,3 % имат намерение да упражнят правото си на глас, но още не са сигурни за кого. Общо 11,3 % още не знаят дали ще отидат до урните на 19 април, а 15,6 % са решили да не гласуват, съобщи още Юлий Павлов.
Той обясни, че 50,3 % от гражданите определят политическите си възгледи като центристки, 14,4 % – като десни, а 11 % – като леви.
Че служебният кабинет няма да осигури условия за провеждането на честни избори, вярват 38,1 %, докато 30,2 % вярват, че ще го направи.
Общо 42,1 % от вероятните гласуващи смятат, че новият парламент ще успее да излъчи редовно правителство, а 34,7 % са скептични.
Павлов обясни, че 63,2 % от вероятните гласуващи смятат, че трябва да се излъчи редовно правителство след изборите, дори с цената на големи компромиси, а 24,8 % смятат, че не трябва, ако се преминат „червените линии“ на партиите.
Общо 47 % от гражданите имат доверие на Румен Радев, а 42,5 % нямат доверие. 46,2 % гласуват доверие на президента Илияна Йотова, докато 41,4 % – не. Лидер по недоверие остава Делян Пеевски с 89,5 %, следван от Ахмед Доган с 87,5 % и Слави Трифонов с 80 %, каза още Юлий Павлов. По думите му доверието към Пеевски се е увеличило от предишните избори и достига 7 %. Вероятно резултат от работата му на терен, каза Павлов.
От институциите най-голямо недоверие гражданите изпитват към парламента – 85,8 %. Общо 21,3 % имат вяра в правителството. Най-високо доверие гражданите имат към президентството – 45,5 %, следвано от армията с 43 %, обясни директорът на Центъра за анализи и маркетинг.
Той добави, че общо 42,5 % от гражданите вярват, че действията на президента са по-скоро успешни, докато 12,6 % смятат, че служебният премиер Андрей Гюров се справя.
Високите цени и инфлацията са оценени като най-сериозния проблем на страната от 44,6 % от анкетираните, лошото управление на страната – от 17,5 %, а ниските доходи – от 14,4 %.
