Разлики от над 100 000 лева за един и същ медикамент източват здравната система у нас, докато някои лечебни заведения плащат до 16 пъти по-високи суми за абсолютно идентични препарати. На фона на течащите проверки в седем държавни болници от страна на Министерството на здравеопазването, специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова разкри пукнатините в нормативната уредба, които позволяват тези фрапантни разминавания. В свое участие по БНР тя коментира как е възможно едно и също лекарство да струва 400 лева на едно място и десетки хиляди на друго.
Двата свята на ценообразуванетоЗа да се разберат причините за драстичните маржове, трябва да се разграничат двата основни режима за снабдяване на болниците. Първият обхваща лекарствата, включени в Позитивния лекарствен списък. При тях държавата е наложила ясна преграда – регистрирана максимална цена, която не може да бъде надвишавана. Този механизъм на практика блокира възможността за спекула и огромни разлики между отделните клиники.
Този рестриктивен модел обаче крие и рискове. Ценообразуването в България се базира на сравнение с трите най-ниски цени в Европейския съюз. Това прави родния пазар изключително непривлекателен за големите фармацевтични компании. Резултатът често се изразява в изтегляне на продукти или категоричен отказ те да бъдат предлагани у нас, което генерира хроничен недостиг на важни медикаменти.
Истинският проблем обаче възниква във втората група – лекарствата без регистрирана цена в България. Именно в тази зона без таван се генерират огромните разлики, достигащи до 16 пъти за един и същ продукт.
Тези медикаменти влизат в страната по специален ред, регламентиран от Наредба №10 и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Процедурата изисква изготвяне на протоколи и съгласуване с Изпълнителната агенция по лекарствата, а в определени случаи сметката се плаща директно от Националната здравноосигурителна каса.
Тук няма законово ограничение на цената. Търговците на едро са свободни да я формират по своя преценка. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че най-често става дума за терапии без алтернатива, нужни за изключително тежки състояния – редки болести или онкохематологични заболявания при деца. Притиснати от спешността и липсата на опции, болниците купуват лекарството на каквато и цена да им бъде предложено.
Нуждата от строг контролВъпреки скандалните цифри, експертите съветват да не се бърза с квалификациите преди пълния анализ. "Трябва да се внимава дали се сравняват едни и същи опаковки и разфасовки", заяви Мария Шаркова, цитирана от БНР. Тя уточни, че цената често е функция на външни фактори – липса на конкуренция при доставчиците, спешност на доставката или липса на друго налично лечение.
За да се затвори вратата за злоупотреби, са нужни спешни нормативни промени. Родният пазар трябва да стане по-привлекателен, за да може повече лекарства да влязат под контрола на Позитивния списък. Наредба №10 се нуждае от спешна ревизия, като болниците трябва да бъдат задължени да събират конкурентни оферти. Ключова остава и ролята на НЗОК, която като основен платец е длъжна да упражнява стриктен финансов филтър и да блокира плащания при съмнения за изкуствено надути фактури.
