България е поставена на 71-о място по свобода на медиите в годишния индекс на "Репортери без граници" - това е спад с едно място спрямо миналата година.
Тази година България е изпреварена от Чили (70-о място) и изпреварва с едно място африканската държава Коморски острови (72-о място).
В индекса са поставени общо 180 държави от цял свят. Първите 10 държави в класацията са: Норвегия, Нидерландия, Естония, Дания, Швеция, Финландия, Ирландия, Швейцария, Люксембург, Португалия.
САЩ са на 64-о място, Китай - на 178, a Русия - на 172.
На интерактивната карта към индекса България е оцветена с кафяв цвят, което означава, че ситуацията със свободата на медиите е дефинирана като „проблематична“. Със зелен цвят са страните, в които състоянието със свободата на медиите е добро, а в червен цвят на картата са страните, в които състоянието е много зле. В оранжево са оцветени страните, в които състоянието е трудно, а с жълто са оцветени страните, в които състоянието е задоволително.
Какво пише в раздела за България"Свободата на пресата е крехка и нестабилна в една от най-бедните и най-корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са под натиск" - отбелязват от "Репортери без граници".
В раздела за България се посочва още:
"Телевизията (БНТ, bTV, Nova и др.) и онлайн медиите са двата основни източника на новини в страна, в която печатните медии постепенно губят своето влияние. Политическата обвързаност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в други регулирани сектори.
Сплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии за политически цели са обичайна практика в България. Оттеглянето на министър-председателя Бойко Борисов предизвика дълъг период на политическа нестабилност, който намали политическия натиск върху журналистите, въпреки че проблемът продължава да съществува.
Общата законодателна рамка на страната осигурява минимални стандарти за защита на журналистите, в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система често правят държавата безсилна пред нарушенията на свободата на пресата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подлагани на SLAPP дела.
Медиите са почти изцяло зависими от приходи от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Разпределението на национални и европейски средства към медиите от страна на правителството е лишено от прозрачност, което улеснява партийното им насочване в полза на медии, които подкрепят правителството.
Разследващи репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медии, специализирани в теми, свързани с малцинствата, или финансирани от фондации от Съединените щати и Западна Европа, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза.
Постоянните заплахи и физически нападения срещу журналисти в България — особено по време на изборни периоди — са сериозен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга най-вече репортерите извън столицата, се засилва от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалната употреба на полицейска сила срещу журналисти при масови събития е системен проблем."
