На 2 май честваме св. цар Борис-Михаил и св. Атанасий Велики.
Свети цар Борис-Михаил, покръстител на българите, бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток – Цариград. Патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.
Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.
След смъртта на светите братя Кирил и Методий, учениците им намерили прием в България и подпомагали цар Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Цар Борис обикнал монашеския подвиг и в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимир и се оттеглил в манастир. Недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия, но като узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкият син Симеон.
Цар Борис-Михаил се върнал в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май.
Като покръстител, св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".
Свети Атанасий, архиепископ Александрийски, велик отец на Църквата и стълб на Православието, е роден през 295 година в град Александрия, в семейство на благочестиви християни. Получава добро светско образование, но придобива още по-дълбоки познания чрез усърдно изучаване на Светото писание. От младостта си бил забелязан от александрийския патриарх свети Александър, който се погрижил за духовното образование на младия Атанасий. След време го ръкоположил за дякон и като такъв свети Атанасий придружава патриарх Александър през 325 г. на Първия вселенски събор в Никея и се обявява против ереста на Арий.
След смъртта на светейшия патриарх Александър, свети Атанасий единодушно е избран за негов наследник на Александрийския престол и на 28-годишна възраст е ръкоположен за епископ и поставен начело на Александрийската църква. Свети Атанасий управлявал Църквата в продължение на 47 години, преживявайки през този период много гонения и скърби от своите противници. Свети Атанасий прекарва 15 години в изгнание.
Умира през 373 г. на 76-годишна възраст.
Запазени са негови творения, като четири "Слова", насочени срещу ереста на арианите, писма, в които разглежда богословските въпроси за божествената и човешката природа в Иисус Христос и за божествеността на Светия Дух, както и коментарите му върху Свещеното Писание, книги с нравствен характер и подробното житие на Свети Антоний, с когото е бил много близък.
