На днешния празничен Ден на храбростта и на Българската армия няма да има военен парад. Предвижда се да се извърши единствено водосвет на бойните знамена пред Паметника на Незнайния воин в София.
Гергьовският водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия е неотменима традиция при честванията на празника от десетилетия.
Значението на знамето се е формирало още в дълбока древност, а най-старите сведения за българско знаме имаме от времето на княз Борис I. В кореспонденцията му с папа Николай I през 866 г. се споменава, че старите българи са носили като знаме конски опашки. След това папата отговаря, че след покръстването си, българите трябва да имат знаме с извезан върху него Христов кръст.
Сведения за това как точно е изглеждало знамето ние нямаме, но имаме информация, че българите са имали знамена още по времето на цар Калоян (1197 -1207г.). Знаем, че по времето на цар Иван Асен II върху знамето е бил забоден нарушения договор с Тодор Комнин.
До днес за българите знамето е един от най-важните символи на националното единство, свързан с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В мирно време знамето продължава да е много важен знак за войнската чест и доблест. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция в София се провежда тържествен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.
Според каноните на църквата бойното знаме се освещава само веднъж, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има сила да унищожава злите сили, да отмива старото, да дава живот и ново начало.
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.
След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г.
Тогава ритуалът се е провеждал на 19-и януари, като е включвал военен парад, приет от Н.В.Царя, молебен и водосвет.
По времето на цар Борис III топовни гърмежи оповестяват осветяването на водата, с която софийският кириарх поръсва присъстващите в павилиона и войските. След привършване на водосвета частите от гарнизона минавали в церемониален марш, командван от командира на 1-и Софийски полк полк. Рафаил Жечев и приет лично от Н.В. Царя. Следва поздрав от царя и царицата към събралите се граждани.
След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г. Оттогава, всяка година на 6-ти януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата „За успех на народа”, ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена. Следвайки традицията от времето на Борис III президентът на страната приема почетния строй на представителните части на Българската армия.
В тържествения ритуал на 6 май 2022 г. ще участват Гвардейският представителен духов оркестър и 7 представителни блока на Националната гвардейска част, Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Съвместното командване на специалните операции с близо 350 военнослужещи.
След водосвета ще бъде почетена паметта на загиналите герои с поднасяне на венци пред паметника на Незнайния воин.
При изпълнението на химна на Република България ще бъдат произведени 20 артилерийски салюта.
Военнослужещите от представителните части ще преминат в тържествен марш, след което ще се проведат демонстрации на способности с различни типове самолети и вертолети на Военновъздушните и Военноморските сили.
