Министърът на икономиката Александър Пулев ще предложи да бъде създадено специално междуинституционално звено към Министерския съвет, което да следи цените и да координира контрола върху пазарните практики на фона на растящата инфлация и поскъпването на основни стоки. Идеята беше представена по време на заседание, посветено на мерките срещу това, което министърът определи като "галопиращи" цени.
Предложението идва на фона на подготвяните от управляващите законодателни промени, насочени към разширяване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите с цел по-строг контрол върху нелоялните търговски практики и по-бърза реакция при съмнения за спекула и необосновано високи цени.
От "Прогресивна България" вече предложиха пакет от мерки срещу инфлационния натиск, който включва възможност КЗК да изисква обяснение за начина на формиране на цените и при необходимост да забранява необосновано високите цени. Паралелно с това се предвижда разширяване на списъка с нелоялни практики с още 20 до 33 и удвояване на санкциите за нарушения. Също така, действието на Закона за еврото се предвижда да се удължи с още година.
Според Александър Пулев именно законодателните промени ще дадат по-ефективни инструменти на държавата за контрол върху пазара, без да се нарушават принципите на свободната конкуренция.
"В тези законодателни изменения се адресират всички ключови параметри, които подобряват обхвата и контрола върху нелоялните търговски практики. Стъпва се изцяло на пазарни принципи, за да не се изкривяват механизмите на свободната конкуренция. Увеличават се и се засилват правомощията на ресорните регулатори. Драстично се увеличават и глобите за нелоялни търговски практики на ниво КЗП", заяви министърът.
Идеята за междуинституционално звено предвижда координация между различни държавни органи, които да обменят информация за движението на цените, пазарните тенденции и евентуални злоупотреби. Очаква се в структурата да участват представители на икономическото министерство, КЗК, КЗП и други контролни институции.
Темата за цените беше поставена и от министъра на земеделието Пламен Абровски, който акцентира върху проблемите пред българските производители и недостига на местна продукция на пазара.
По думите му една от причините за високите цени е ограниченото присъствие на български храни и недостатъчната рентабилност за производителите.
"Един от големите проблеми е недостигът на българска продукция, а за да има българска продукция, трябва да има адекватна цена и адекватен марж на печалбата", посочи Абровски.
Според правителството и вносителите на законовите промени целта не е въвеждане на административно определяне на цени, а ограничаване на спекулативните практики и засилване на контрола в условията на повишена инфлация и нестабилност на международните пазари.
