Премиерът на Латвия Евика Силиня обяви в четвъртък оставката си след политическа криза, предизвикана от многократни навлизания на дронове в латвийското въздушно пространство, които доведоха до разпад на управляващата коалиция само няколко месеца преди парламентарните избори, насрочени за октомври.
Силиня, лидер на дясноцентристката партия „Новото единство“, загуби парламентарното си мнозинство, след като лявоцентристката партия „Прогресивни“ оттегли подкрепата си за кабинета. Спорът ескалира около решението ѝ да освободи министъра на отбраната Андрис Спрудс след серия инциденти с дронове, за които се предполага, че са били с украински произход и са навлезли в Латвия от Русия.
Политическото напрежение се засили след като на 7 май два дрона навлязоха в страната. Един от тях се разби в склад за гориво и предизвика пожар. Няма данни за пострадали, но инцидентът породи критики към противовъздушната отбрана и системите за реагиране при извънредни ситуации. Жители съобщиха, че са получили официални предупреждения близо час след навлизането на дроновете.
Силиня заяви, че случаят показва сериозни пропуски в сектора на отбраната. „Инцидентът с дроновете тази седмица ясно показа, че политическото ръководство на отбранителния сектор не е изпълнило обещанието си за сигурно небе над страната ни“, каза тя. Спрудс подаде оставка в неделя, след като премиерът заяви, че е загубил нейното доверие и обществената подкрепа.
По-късно латвийската армия призна, че дроновете не са били засечени навреме. Според официални източници, те вероятно са били отклонени от целите си в Русия вследствие на електронна война. Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че инцидентите са резултат от руски системи за електронна война, които умишлено отклоняват украински дронове, и предложи помощ на Латвия и други балтийски държави за подобряване на защитата.
Оставката на Силиня на практика разпуска трипартийната управляваща коалиция, която и без това беше под напрежение от месеци. След като тя настоя за освобождаването на Спрудс, „Прогресивни“ отказаха да подкрепят новия министър и обявиха, че вече не подкрепят правителството.
В изявление в социалните мрежи Силиня определи решението си като „трудно, но честно“. Тя обвини коалиционните си партньори, че са поставили „политически амбиции и тесни партийни интереси“ над отговорността и са избрали „криза вместо решение“. В същото време подчерта, че се оттегля „но не се отказва“, което се тълкува като сигнал, че ще остане активна в политиката преди изборите през октомври.
Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс ще проведе консултации с партиите за съставяне на ново правителство. До тогава кабинетът ще работи като служебен. Той предупреди, че страната не може да си позволи продължителна нестабилност в условията на влошена международна сигурност.
Кризата се задълбочи и след като властите задържаха министъра на земеделието Армандс Краузе и високопоставен служител на държавната администрация във връзка с разследване за корупция и предполагаемо неправомерно разпределение на държавна помощ в дърводобивния сектор.
Паралелно с това нараства и критиката към отбранителната готовност на Латвия. Експерти посочват слабости в радарното покритие, системите за ранно предупреждение и противодроновите способности. Бившият служител на НАТО Глен Грант заяви, че равнинният терен на страната затруднява засичането на нисколетящи дронове и че системите за управление на кризи са били пренебрегвани.
Латвия започна вътрешно разследване на инцидентите и преглед на плановете за защита на въздушното пространство. Министерството на отбраната планира инвестиции в нови системи срещу дронове и други отбранителни способности чрез европейски заем за 3,49 млрд. евро.
Външният министър Байба Браже обсъди ситуацията с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел.
Латвия се ангажира да увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП до края на 2025 г., като част от целите на НАТО за укрепване на въздушната отбрана и по-широката военна готовност в Балтийския регион на фона на нарастващото напрежение с Русия.
