70 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ 1959–2029
„В ТЕЛЕВИЗИЯТА ЕКИПЪТ Е КАТО ЮМРУК.…”
ВЕЛИЧКО СКОРЧЕВ
Проф.д-р Маргарита Пешева
ПЪРВА ЧАСТ.
МИСИЯТА НА ТВ ЖУРНАЛИСТИКА- ДА СПАСИШ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ
Величко Скорчев се откроява на тв екран със силна харизма, добронамереност и собствен чар. Той е телевизионният водещ на сутрешния блок на обществената телевизия у нас в първото и част от второто десетиление на политическата промяна след 1989г., който покорява зрителите с висок професионализъм, непокорен перчем и винаги широка усмивка.
В БНТ сутрешният блок стартира през 90-те години на ХХ век – време на остро политическо противопоставяне, когато Българската телевизия все още е единствената национална тв програма, която e самотна на голямото тв игрище.
В условията на политическия преход, изпълнен с много емоции и страсти, известният, тв водещ на „Всяка неделя” Кеворк Кеворкян, като програмен директор на БНТ, решава, че обществената телевизия се нуждае от сутрешен блок, който да представя на зрителя постиженията на българското изкуство и култура, проблемите на всекидневието и бита на българина. Той кани утвърдения журналист Величко Скорчев за негов водещ.
„Кеворк ме извика в петък, и ми каза: „На 18-и започваме”. Аз бях гледал чуждестранни блокове, но амбицията беше да направим предаване, в което гъделът да бъде България и българското. И фактически всичките рубрики, които измислихме от петък до понеделник бяха подчинени на този гъдел. Единствената допирна с политиката беше рубриката „Училище за политика”. Но беше много интересно” – разказва увлекателно Величко Скорчев (1).
„Сегашните сутрешни блокове нямат нищо общо със световната тв практика – продължава той. Аз създадох сутрешния блок на БНТ по съвсем друг принцип – творях, като изхождах от това кой гледа телевизия по това време? А кой гледа телевизия сутрин? Пенсионерите, безработните, майките с малки деца и учениците, които следобед са на училище…Както поиска Кеворкян стартирахме в сряда, и от Българското национално радио веднага поставиха въпроса за името на предаването – защо е „Добър ден”, след като в БНР вече има предаване със същото заглавие?” Тогава Кеворкян казва: „Добре де, нашето предаване ще е „Добър ви ден”(2).
Кой е водещият на „Добър ви ден”?
Величко Скорчев е родом от Карнобат, успешно завършва специалност „история” в Софийския университет с профил „археология”. В началото на своята кариера е учител, след което става служител в Инвестиционна банка и 5 години работи като журналист в сп. „Икономически живот”. Да бъдеш водещ на първия сутрешен блок в обществената телевизия са необходими някои важни качества– интелект, сериозни познания и ерудиция в областта на медиите, литературата и другите изкуства. Те улесняват водещия по време на живия ефир, който винаги е изпълнен с трудни ситуации и изненади от всякакво естество.
В зората на Българската телевизия най-големите имена в българската тв журналистика задължително имат енциклопедични познания в областите на литературата и другите изкуства, които ги налагат пред зрителя като безспорни авторитети. Такива са: Кеворк Кеворкян, Тома Томов, Димитри Иванов и Величко Скорчев.
В този смисъл, поканата на Кеворк към Величко Скорчев съвсем не е случайна. Известно е – Скорчев е много образован, той има задълбочени познания в областта на голямата литература, наша и чужда, както и в сферите на различните изкуства, което е неоценимо предимство за всеки тв водещ (3). Неговата дъщеря Лора Скорчева подробно и с много любов разказва за техния семеен дом, изпълнен с книги, картини и многобройни произведения на изкуството.
„Семейният ни дом беше огромна библиотека“
спомня си Лора. „Татко обичаше литературата през целия си живот, той много четеше. Не мога да кажа, че имаше един конкретен писател, чиито послания да следва. По-скоро вземаше от някой известен писател любими цитати, които да използва както в живота, така и в своята работа. Често (когато ми се караше за нещо) цитираше велики мисли от велики личности, за да подсили думите си, да се позове на авторитет.
Трудно ми е да кажа, дали е харесвал повече чужда или българска литература. Литературата като цяло беше много важна за него, и той успя да възпита – мен и брат ми в същото голямо уважение към нея.
Помня, че всеки ден някой от семейството беше дежурен на опашка пред книжарница „Млада Гвардия”, когато пускаха новите книги. Домът на мама и татко всъщност беше една огромна библиотека…”
Любимите книги и автори
Лора увлекателно разказва, че от българските автори баща ѝ най-много е обичал класиците Йордан Йовков, Елин Пелин, Иван Вазов, публицистиката на Христо Ботев... „ Харесваше още поетите Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Пейо Яворов, Дамян Дамянов, Георги Константинов, Валери Петров – заедно с всичко, което е написал, Борис Христов, Стефан Цанев (а също и прозата).... Татко беше убеден, че трябва да се чете, и да се познава тяхното творчество, защото тези автори са част от богатството на българската култура и национална самобитност.
Татко много обичаше да чете биографии. Всякакви и на всички герои, които излизаха преди и след промените. Истински беше впечатлен от Казандзакис и неговия „Рапорт пред Ел Греко”.
Създаването на голяма лична библиотека, в която са включени внушителна поредица от най-добри писатели, наши и чужди, улесняват един водещ на тв предаване, което, по условие, изисква висок интелектуален потенциал при неговото водене директно, а не на запис.
Неслучайно много тв водещи в Европа и в САЩ обичайно са завършили престижни университети, те имат много сериозно образование, което им осигурява силен професионален рефлекс за нужното поведение по време на живия ефир.
В този смисъл, поканата на Кеворкян няма как да е случайна. Той е завършен интелектуалец, истинска легенда в тв журналистика. Чрез тази негова покана, всъщност той дава много висока професионална оценка на медийните възможности на Величко Скорчев да създава успешна тв журналистика в ранната утрин (4).
Изобразителното изкуство, но след телевизията…
„Татко обичаше изобразителното изкуство – продължава Лора. Модернизмът като цяло, но също и класиката. Той имаше особено отношение към това изкуство, и така ни възпитаваше с брат ми. Родителите ми обиколиха четири пъти Европа. Бих казала – музеите на Европа. „Когато и аз бях на тази обиколка, нямаше музей, който да не сме посетили. Татко даже ни изпитваше за картините, художниците, живота им, историите свързани с мястото и др. Импресионистите и творбите на Микеланджело му бяха особено любими.
Обичаше евъргрийни, Бийтълс стила, джаз, блус и най-много – френските шансони. Събираше юбилейните монети, които са издаваха от БНБ. Обичаше и театъра и редовно ходехме на представления. Имаше приятели актьори и режисьори. Например Хиндо Кисимов и Еди Шварц”.
Следователно изборът именно Величко Скорчев да стане водещ на първия сутрешен блок в тогава единствената много влиятелна телевизионна медия в страната е своеобразно публично признание за неговите задълбочени знания, равнище на интелигентност, професионални качества, които задължително трябва да притежава един тв журналист–водещ на предаване, което се излъчва директно .
Кой е телевизионният водещ Величко Скорчев?
Доста по-късно, по време на втория сутрешен тв блок „Добър ден България” Величко Скорчев попълва една анкета, направена от в. „Телевизия и радио”, която съдържа въпроси, чиито отговори показват каква е всъщност неговата телевизионна персона–като знания, оценки, поведение, морални репери за добро и зло, справедливо и несправедливо и др. В тази анкета той представя своята личност и тв персона по следния начин:
–Какво бихте променили, ако имате власт?
–Не искам да имам власт, всички, които са я прегърнали през годините са променяли ежедневието ми към по-лошо;
–Вашето най-голямо желание?
–Да не ме предадат хората, които обичам;
–Вашата представа за щастие?
–Да съхраниш достойнството си;
–Кое за вас е най-голямото нещастие?
–Да нямаш приятели;
–Вашето най-хубаво изживяване?
–Раждането на двете ми деца;
–Вашата най-голяма грешка?
–Случаите, в които съм отстъпил пред нападателната безпринципност;
–Какъв природен талант искате да притежавате?
–Искам да рисувам;
–Вашият кумир?
–Личността, пред която се прекланям е Левски;
–Какво презирате най-много?
–Нагаждачеството и слугуването на политически илюзии;
–Понасяте ли критика?
–Да, особено добронамерената и професионалната;
–С кого бихте прекарали една вечер с удоволствие?
–С мъже, верни приятели;
–Какви хора не понасяте?
–Демагозите и агресивните некадърници;
–Кого бихте взел със себе си на самотен остров?
–Съпругата и двете внучета (и една бутилка ”Карнобатска гроздова”);
–Къде бихте искал да живеете?
–Само в България. В сърцето ми има място и за Париж, Амстердам и Санкт Петербург;
–Вашето любимо цвете?
–Синчецът;
–Вашият любим цвят?
–Маслиненозеленият (добре, че не е партиен);
–Вашето любимо ястие?
–Само това, което е стъкмила съпругата ми;
–Вашите любими книги и автори?
–„Приключенията на храбрия войник Швейк” и „Улица Консервна
–Вашите любими композитори?
–Верди и Жо Дасен;
–Вашите любими актьори?
–Много са, но все пак Ал Пачино;
–Искате ли отново да бъдете на 20 години?
–Не, защото няма да бъда отново подкупващо доверчив и искрен ентусиаст. Всеки минава през този романтичен период. Хората уважават добродетелите, но обичат качествата на човека. Добре е, че всеки изживява и тези чисти години. Омърсяването е след това;
–Вярвате ли в чудеса?
–Не вярвам! Може ли израснало теленце да не стане говедо, а гълъб? Нагледал съм се на подобни мимикрии.
–Вярвате ли, че съществува живот след смъртта?
–Не вярвам. Ако човек с делата си не убеди съвременниците си в достойнствата си, нека не се надява на задгробния живот;
–До колко години искате да живеете?
–До такава възраст, в която да не стана за смях и тегоба на близките си;
–Вашето мото?
–Щастлив съм, че моят девиз стана мото на нашето предаване (не защото съм му началник).“Сърце подир сърце върви” Колко е мъдър народът ни!
Умните отговори
Отговорите на Величко Скорчев са умни, много искрени, и показват неговото силно чувство на реализъм за нещата от живота, които постоянно са около нас. Те ясно показват, че Величко Скорчев е респектиращо образован журналист, а в българския пантеон на безсмъртните, личността, пред която той се прекланя е Васил Левски. Той особено цени добродетелите на българина, страстно обича Родината, своята работа като журналист, семейството и приятелите, без които не може. Неговият литературен вкус, извън България, се разполага в широкия диапазон между Ярослав Хашек („ Швейк”) и Джон Стайнбек („Улица Консервна”) Всъщост и двамата са писатели, които изграждат художествен образ на времето, правят разрез на недъзите и социалните язви, които разделят обществото на богати и бедни, добри и лоши, хора с визия и други, които едва кретат в прахоляка на живота.
Животът за него е напълно осъзнат избор, за който се бориш и цели, които постигаш. Случайността няма толкова голямо значение. В неговия професионален живот, оттук насетне няма място за случайни постижения, още по–малко – за подарени победи. Неговите отговори показват и нещо друго – голямата му емоционална привързаност към своята работа като журналист, която извежда на авансцената емоционалният слоган на сутрешния тв блок: „Сърце подир сърце върви”.
„Добър ви ден”
Първият сутрешен блок на Българската телевизия стартира на 18 септември 1990г. с наименованието „Добър ви ден”, от него се излъчват 300 броя. „Добър ви ден” се излъчва до 1994 г. неговият слоган е поетичната фраза, характерна за българския фолклор и народна традиция: „Сърце подир сърце върви!”.
„Създаването на „Добър ви ден” през 1990г. ние започнахме с амбшцията да направим нещо различно от ежедневието – казва Величко Скорчев. Тогава вреше и кипеше от политически събития. Да направиш предаване, в което нямаше политика, беше истинско чудо. Затова се чувствам горд, че направихме предаване, в което нямаше политика, а имаше човешки взаимоотношения, атмосфера на съпричастност със зрителите”.
Още на старта, сутрешният блок получава много голяма популярност. Величко Скорчев, в интервю споделя, че в онези години той се гледа дори от затворници. В неговото кредо: „На младини пази честта си, а на старини – здравето си. А младост два пъти не идва” се улавяше онова народностно начало, което бе характерно за българина и неговото минало. Сутрешният блок дори имаше своя песен, написана специално за него от композитора Андрей Дренников.
В първия сутрешен блок на обществената телевизия активно участват професорът по реторика в Софийски университет Йордан Ведър, актьорът Димитър Вачев, изкуствоведът проф. Драган Тенев и други публични личности. За неговия хиляден брой, известният поет Валери Петров написва специално стихотворение.
„Добър ден, България”
Вторият сутрешен блок вече носи името „Добър ден, България”, той започва на 04 октомври 1994г. и се създава със сериозното участие на регионалните тв центрове на Българската телевизия. Пред в. „Континент” Величко Скорчев разказва за новите рубрики, които тогава ще стартират в обновеното предаване – забавния „Весел петък” на Влади Априлов, който ще развлича ранобудните зрители със своите скечове, „Училище за политика”, в което ще участват преподаватели по реторика от Софийския университет.
В първите години на прехода, много интересна е рубриката „Извори”, която ще показва ценни документи от частни и държавни архиви, които ще съдържат малко известни факти от родната ни история. Хората от екипа на Величко Скорчев ще правят и някои репортажи за потайностите на столицата София. И които са поучителни и важни за семейството и възпитанието на най-младите зрители (5). „Всъщност журналистиката се променя, защото възможностите за изява стават повече, смята неговата дъщеря Лора Скорчева. Днешното развитие на медиите губи и убива индивидуалността. Бъдещата битка на журналистите е битката за налагане на името и индивидуалността”(6).
„Добро утро, София!”
В началото на 1995г., в рамките на „Добър ден, България”, стартира едночасов блок „Добро утро, София”, който се излъчва в 7.00ч. и първоначално е предназначен само за зрителите от гр.София. Той предлага всичко, от което софиянци се нуждаят – кратки новини, информация за времето, пътната обстановка, водо и електроснабдяването, транспорта, културен афиш и др. Два пъти в седмицата се дава актуална информация за цените на софийските пазари. Всеки петък в студиото гостува кмет на столична община, който отговаря на зрителски въпроси. В рубриката „Софиянци срещу София” се излъчват криминални репортажи, които се правят със съдействието на репортерите на в. „Нощен труд”(7).
„Татко беше патриот и много я обичаше тази България…”
„Татко беше патриот, и много я обичаше тази България–казва Лора.. Заедно с всичките й недостатъци, но той я обичаше и вярваше, че трябва да се гордеем с произхода си, със своята история, през творчеството, до съвременните ни прояви и постижения. И в същото време, много критикуваше, и обикновените хора, и известните, заради мързела, глупостта и селските им прояви, например. Когато са недостойни като личности, но и като социални персони”.
С горчивина Величко Скорчев споделя, че в онова далечно време „в телевизията се навъдиха некадърници, които обикалят от ефир в ефир, от вестник във вестник. Те най-често са клакьори на партии, на бизнесмени, а изтъкнати журналисти като Тома Томов, Димитри Иванов, които могат да внушат разумното стоят далеч от медиите.”(8).
Татко беше завършен работохолик…
Интервютата на Велико Скорчев оставят впечатление, че в онези дни той е завършен работохолик. Питам Лора дали това отговаря на истината?
„Абсолютен факт! Когато започна сутрешния блок, животът на цялото семейство се съобразяваше с неговата натовареност и ангажираност. Както винаги, неговата работа беше водеща. И това не подлежеше на коментар вкъщи. Татко вярваше в постоянната аудитория. В смисъл, че хората си чакат отделните теми и информация, в най-подходящото време, с които да започнат деня. Казвал ми е, че преди да започне сутрешния блок, Кеворк е поръчал социологическо изследване на аудиторията в различните часови пояси, и той е изградил предаването на базата на получените резултати. Според таргет групите в отделните часови пояси се структурира и предаването”.
„Домът на мама и татко – тяхното убежище…”
Лора с известна тъга разказва за семейството и интересния живот, който всички водят. „Вкъщи често се смеехме, че мебелите са ориентирани спрямо телевизора… Ядеше се пред телевизора, а не на голямата маса в кухнята. Всъщност, телевизорът непрекъснато работеше. Като дете знаех, че ако го спрат ще е, за да ми се карат.
Имаше картини на едната ми баба - тя и рисуваше любителски, на леля ми – тя беше художник. Имаше една– две картини на Яхнаджиев и на Румен Скорчев – не са роднини, а приятели. Голямо огледало. Уютен дом, не показен…”
Някои човешки неща, ей така…
„Татко беше изключителен бохем–казва Лора. Обичаше купона. Страстно обичаше живота. И си взимаше с пълни шепи от него. Имаше много приятели. Играеха канаста по цели нощи. И пиеха, и пееха, и танцуваха, и много се смееха ( баща ми обичаше вицовете) и говореха, говореха, говореха…”.
„Не беше от бащите, които са ме учили да карам колело, и да ме люлее на люлка в парка, но с часове сме си говорели за живота. Беше едновременно възпитател и приятел, пример и подкрепа. И много се шегуваше с нас. Хуморът беше много важен за него. Заливали сме се от смях, но и сме ревали като магарета на филмите на Чаплин”.
Човешките удоволствия, неизбежните слабости…
Цигара и водка с кока кола са обичайните слабости на Величко Скорчев, които са неделима част от неговия живот. Величко е работил с много красиви жени в БТ, от тях най-близката му приятелка е Бригита Чолакова. С нея той има много силна приятелска връзка до нейната смърт. „На Величко тя изплакваше всичките си проблеми в професионален и любовен план, търсеше от него съвети и подкрепа в трудните моменти, и той често гостуваше в нейния дом със съпругата си Маги” (9).
Медийните технологии, фалшивите новини, интернет
Като пенсионер Величко Скорчев гледа телевизия по цял ден. С Лора често спорят за големите промени в телевизията у нас, за новите технологии, които бурно навлизат в медиите. Лора разказва как баща ѝ гостува в БНТ и заедно в нюзрума с нея разглеждат системата, с която телевизията днес работи. Лора Скорчева споделя, че „днес тази интерактивност на медиите дава възможност на зрителя да стане техен партньор. Партньорството предполага доверие, затова „недей да лъжеш”. Коленопреклонно уважавай зрителя – когато разказваш истории, дали с думи или фотоси, ти пак искаш доверие”. Същевременно тя вярва в „журналистическата дисциплина, заради която не си позволяваш да не си свършиш докрай работата…”.
Величко Скорчев не крие, че е много изненадан от бурната промяна в актуалната журналистика. „Съвременните журналисти –казва той, са по-различни от тези преди години. И ще бъда откровен – към по-лошо…Има много читави журналисти, но се броят на пръститпе на едната ми ръка…Сега говорим за фалшиви новини, но никой не говори за фалшиви журналисти. Сега всички се борят за рейтинг”… „Татко , така и не успя да се спогоди с Интернет, казва Лора. До последно си изрязваше и събираше от вестниците статии, информации и интервюта. Преписваше си от книгите цитати. Казваше, че това е неговият Гугъл. Нямаше имейл или смарт телефон. Всъщност обичаше хартията. Но, за телевизията мислеше, че това е нейното бъдеще, което й дава неизчерпаеми възможности. Спомням си , когато навлязоха новите технологии, с какво възхищение коментираше как е гледал спортен репортер да праща снимка от пистата след финиша, и хоп, веднага да я имат в редакцията–като чудо му се виждаше в началото. Всъщност то на всички ни изглеждаше така в началото.
Казваше, че Интернет дава безкрайна свобода и възможности за журналистите и медиите. Той беше много впечатлен от авидската система в телевизията–програмата, на която си пишем редовете и в същия момент написаното излиза в аутокюто на водещия, дори по време на емисия. Но аз много се впечатлих от неговия извод. Каза нещо, от рода на, че телевизията вече е много бърза, истерично бърза, и почти буквално те прави очевидец, но тази бясна скорост прави журналистиката лека, еднодневна, и на практика й взима лицето”(10)
„БНТ завинаги”. Професионалните победи
Величко Скорчев успява в едно действително жестоко време, изпълнено с горещи политически страсти, да създаде и развие сутрешния тв блок именно като свободна територия за култура и изкуство, бит и всекидневие, да покани за участие мнозина от лидерите на българската култура.
В предаването „БНТ завинаги” (12.11.2023г.) с водещ Драгомир Драганов колеги журналисти (Драгомир Драганов, Валери Маринов, Петя Тетевенска, Виктор Николаев, Христина Христова) споделят спомени от началото на първия сутрешен тв блок в България.
Драгомир Драганов е убеден, че „БНТ е висше училище за тв професионализъм”, журналистиката в сутрешните блокове неизбежно е изправена на изпитание, защото тв водещи имат малко време за самоподготовка. С годините отношението на водещите към политиците се променя. Но, според него, сутрешните блокове и днес остават: „мишена на доста сериозно политическо внимание…Но трябва да имаме предвид голямото присъствие днес в журналистиката на социалните мрежи, които в синтезиран вид ти подават тази информация, която трябва да кажеш на зрителя”. Ето защо е много трудно да отправим поглед към бъдещето, и решим как ще изглежда телевизията и нейния сутрешен блок след 10 години?
Валери Маринов, като бивш водещ на новините в сутрешния блок на БНТ след промяната, споделя, че: „Величко Скорчев, по един или друг начин, маркира една тенденция, която е основна за сутрешните блокове по принцип. Това е да намериш златната среда между сериозната работа, между лекото, в добрия смисъл на думата, поднасяне на съдържанието така, че то да бъде гледаемо. Величко Скорчев даваше съвсем друга картина за нещата, той акцентираше върху тв съдържание така, че то да е гледаемо…Трябва да си даваме сметка, че технологично се смениха възможностите, които една тв програма днес позволява”.
Петя Тетевенска казва, че Скорчев е бил много мъдър човек с изключителна харизма и чувство за хумор. Тя споделя, че през ум не й е минало, че ще води сутрешен блок. Но Хачо Бояджиев й нарежда това в качеството си на генерален директор на телевизията. „Беше много важна ролята на регионалните тв центрове, които даваха информация за успехите и проблемите в страната. Всеки център имаше свой ден, в който той донякъде обезпечаваше програмата. Ако има нещо, което ми липсва днес – това е усещането за подготовка и за проницателност. БНТ всъщност те учеше на занаят. Каквито и теми да правиш, трябва да гледаш към властта с други очи, да бъдеш в опозиция…”
В предаването „БНТ завинаги” Виктор Николаев, който днес е водещ на сутрешния блок на Нова телевизия споделя, че: „Сутрин в телевизията трябва да присъстват теми, които хората търсят и обсъждат. Показването на политици в сутрешния блок беше тв мода, която донякъде отмина. Стремежът към кървавите подробности в ранните часове на деня се надживя. Но е много важно, политиците да бъдат поставени на място днес, а не след време. Днес информацията няма начало и край. Каним хора, за да направим разговор с тях, а не да ги затрупваме с информация. Любопитството е важно, преяждането с информация е вредно.
Гафовете, забавните случки
През годините в сутрешните блокове има много забавни случки. Петя Тетевенска се сеща за „една пробита маса, на която прикривахме дупката с ваза цветя…Или неработещ микрофон, който трябва да се смени някак, по средата на ефира…”. Величко Скорчев в началото на прехода е ръководител на тв екип, който отразява дейността на Народното събрание. Като наблюдаващ тази дейност, Величко Скорчев е привикан да обяснява защо депутат спи в репортаж от Народното събрание. Шефът на тогавашния „Комитет за телевизия и радио” Тодор Стоянов му показва емисията и го пита: „Защо другарят Борис Велчев изглежда сякаш спи?”. При което Величко остроумно му отговаря: „Не спи, а камерите в залата са поставени така, че никога да не показват другарят Тодор Живков в профил…”(11)
Андрей Луканов като министър- председател забелязва, че важен пасаж от негова премиерска реч в парламента е съкратена в излъченото телевизионно предаване. Ядосва се и иска обяснение от „По света и у нас” с водещи Нери Терзиева и Асен Агов. Те се оправдават с Величко Скорчев, който е съкратил речта. Величко е наказан за този пропуск. Но Луканов сам прави проверка и установява, че нещата не стоят точно така. След което се обажда на Величко Скорчев, и му се извинява за своята отрицателна реакция.
Друг инфарктен случай Скорчев преживява с Тодор Живков. Живков произнася слово на международен форум за европейска сигурност в Хелзинки. Тогава генерален директор на БТ е Иван Славков, който е негов зет. Но в тв запис се губи звука от тази реч за цели 3 минути… Славков все пак решава да каже на Първия тази неприятна вест, която силно го разстройва. Междувременно Величко Скорчев получава информация, че телевизията на ГДР притежава тези липсващи 3 минути. Той осигурява трасе до Източна Германия и немските колеги изпращат записа. У дома, Живков гледа записа с новината за тези липсващи 3 минути. На финала е приятно изненадан, че тв екип е направил всичко възможно, за да възстанови целия запис (12).
Политиката–вън от сутрешния блок
Много по-късно, Величко Скорчев споделя:„Аз не приемам политиката в сутрешните блокове на съвременните телевизионни програми. Кои са зрителите – пенсионерите, безработните, учениците, младите майки…Погледнете руските, френските тв канали – в тях няма политика. Тя е изнесена във вечерния пояс, когато хората се връщат от работа…Доверието на зрителя е основна задача на всяко предаване”.
Относно началото, Величко Скорчев разказва: „Съдържателното ударение на сутрешния блок беше „семейството и хората”. При управлението на БНТ от генералния директор Хачо Бояджиев, през 1995 г. сутрешният блок получава ново име „Добър ден, България!” Тогава се създават два екипа тв водещи, които се ръководят от Величко Скорчев и Чавдар Стойчевски. Екипът на Величко Скорчев акцентира главно върху полезните информации в делника, за сметка на екшън репортажите. Но любовта на зрителя към журналистическата работа на Скорчев като тв водещ се запазва много силна. Ето малък фрагмент от стихотворение на зрител, посветено на Величко Скорчев със заглавие: „Такъв си ти за мен”: „Добър ден, България/ сърдечно поздравяваш в делничните дни/ и сякаш с това с един замах прогонваш/душевните злини!...Как майсторски, умело, ни всичко туй поднасяш!Пренасяш ме в захлас!/С магически криле по цял свят ни понасяш!/В блаженство тръпна аз!”(13)
Още тогава, Величко не крие, че е много емоционален, и често рони сълзи по повод някаква социална несправедливост. Казва, че в условията на политическия преход,
Медиите отделят по-малко време за големите писатели,
отколкото за Митю пищова…
В „Денят започва с Георги Любенов” (20 април 2014 г.) Величко Скорчев, във връзка със своята 77 годишнина, споделя, че е горд съвременник на творци като Валери Петров, Йордан Радичков, Христо Фотев. А Валери Петров получава високото звание европеец на годината. И до него стои някаква кака със силиконов бюст… Той с горчивина разказва, че „имахме министър на културата, който бъркаше Панчо Владигеров със Златю Бояджиев…”
–„Всеки трябва да мине през писаното слово, за да стане наистина журналист”, казва той в годините след промяната. „В сутрешните часове активните зрители са пенсионерите, учениците, безработните и младите майки. Сега сутрешните блокове са завлядяни от политиците, а не от зрителите.” Пред водещия Георги Любенов той споделя, че тв програмиране е голяма наука, която най-често се съобразява с потребностите и желанията на зрителя. Георги Любенов му задава въпроса дали някога се е чувствал предаден? На който Величко отговаря отрицателно, защото „в онези години генерални директори на БНТ бяха личности като Леда Милева, Иван Славков, Хачо Бояджиев. Те зорко пазеха националната култура, и нас като тв водещи.”
Скорчев споделя, че за хилядния брой на предаването големият поет Валери Петров му изпраща стихотворение, с благодарност за създадената атмосфера в тв студио. А композиторът Тончо Русев пише специална песен за „Добър ви ден” по стихове на бургаския поет Ваньо Вълчев. В следващото предаване „Добър ден, България” неговият слоган е съпроводен от песен за случая, създадена от композитора Стефан Димитров и поета Валери Петров. Сутрешният блок на Българската телевизия тогава е изпъстрен от различни рубрики в широкия диапазон между сериозното и развлекателното– от водещите новини, до „Чаша кафе с художника Никола Манев”.
В първите години на политическия преход след 1989 г. Скорчев казва, че има силно развито чувство за хумор, и много обича да разказва вицове. Има желание неговите внуци да останат в България, да бъдат мъдри, да почитат и пазят българщината. До края на живота си, запазва уважение към тв екип, никога не забравя своите колеги, които работят зад кадър – там в апаратната. Шегува се, че „всичко на тоя свят е преходно, само преходния период у нас се оказа вечен…”. Негова максима беше: „да се научим да обичаме, да възкресим добрината, която съпътства всичко човешко на този свят…Доверието на зрителя е основната задача на всяко едно предаване”. Силно се възмущава от партийните дърдорковци, които често объркват и натоварват зрителя. Разказва един много интересен случай. Една вечер се прибира вкъщи и му звъни непознат мъж по телефона. Представя се като Иван Стефанов, на 35 години от гр.София. Скоро бил лежал в болница, където се наложило да ампутират и двата му крака. След това искал да се самоубие, защото без крака ще бъде никому ненужен. Но докато очаквал да влезе в операционната ме гледал по телевизията в „Добър ви ден”. „Вие ми вдъхнахте позитивизъм. Атмосферата на предаването ме спаси. Живея заради вас” – ми каза той. В писмо до редакцията, той разказва, че разнообразната и позитивна информация на сутрешния блок много му е помогнала, да се съвземе, и преодолее дълбоката душевна криза (14).
„Това трябва да е мисията на всеки журналист – да спаси човешки живот” – казва след това Величко Скорчев. В онези години си спомня, как е сложил първото аутокю на генералния секретар на БКП Тодор Живков, който след това гледа записа, и остава доволен. „Но в телевизията, Тодор Живков си беше карък по телевизионни гафове…” смее се тогава Скорчев.
Бележки
1. Ваня Сухарова, в. „24 часа”, 07.10.2017 г.
2. В-к „.Ретро”, 23 ноемви 2021 г.
3. В-к „Телевизия и радио”, 19–25 декември 1994 г.
4. Ето няколко примера от историята на късното вечерно токшоу в САЩ, които са съотносими и към водещия на сутрешен тв блок. Голяма част от неговите водещи произхождат от добри семейства, те имат сериозно образование и медийни познания, преди да станат водещи на вечерно токшоу. Конан О' Брайян е завършил история и литература в Харвард, неговият баща е професор в Харвард, а майка му – адвокат. Джей Лено е завършил „Реторика” и е посещавал курсове по терапия на речта, за да преодолее някои трудности, които първоначално е имал при говорене пред публика. Водещият на вечерното токшоу в САЩ като правило притежава умения на журналист и писател. Той често е колумнист на известни издания, пише и издава книги. Лари Кинг поддържа своя колонка в „USA Today” в продължение на 20 години, след закриването на изданието я продължава в личния си блог. Джей Лено, Крейг Фъргюсън и Стефан Колбърг представят вижданията си за телевизията и обществото в различни текстове в списания и книги. Лари Кинг, в съавторство с Бил Джилбърт, издава книгата „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде”. Стийв Алън е водещ, актьор, композитор и писател. Той е композирал повече от 10 000 песни и е издал над 50 книги, посветени на образователната система. Преди да стане водещ на вечерно токшоу, Конан О' Брайян е сценарист на популярния сериал „Семейство Симпсън”, след което става част от екипа на сатиричното шоу „Saturday Night live”. Водещият на вечерното токшоу е социално ангажиран, той трябва да притежава добри социални рефлекси за ставащото в политиката, медиите и бизнеса. Да умее да задава нелицеприятни въпроси, да пита силните на деня за техните действия, да осмива слабостите в тяхното управление. Тази социална функция на вечерното шоу идва от радиошоуто, което е негов предшественик. „Няма такова нещо като недискретен въпрос” казва водещият Майкъл Уолъс. Водещият на вечерното токшоу трябва да умее да провежда разговори с всякакви хора. Да ги прави професионално, и същевременно много популярно, разбираемо за масовия зрител. Когато през юни 2010 г. „Шоуто на Лари Кинг”слиза от екран, разделяйки се с публиката си, знаменитият водещ казва, че е провел 60 000 интервюта в ефира на CNN. Вж. по този въпрос: Василева, Мая. Ерата на вечерното токшоу. Продуциране на вечерно токшоу за онлайн платформи. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2021, с. 92 – 124.
5. „Добър ден, България” ще обявява конкурс за репортери ранобудници”, в.”Континент”, 17 октомври 1994 г.
6. Драгомира Иванова, в-к „Златна възраст”
7. Виолета Цветкова. „Величко Скорчев вече ще казва „Добро утро”, в-к „Континент”, 09 януари 1995 г.
8. Драгомира Иванова, в-к „Златна възраст”
9. Цветана Пешунова. „Оперираха сърцето на Величко Скорчев”, в-к 168 часа, 19-25 март 2011
10. Ваня Сухарова: „Величко и Лора Скорчеви: „Сега телевизията се бори за рейтинг, а не за доверие”,в.24 часа, 07 октомври 2017;Маргарита Пешева. Интервю с Лора Скорчева
11. Цветана Пешунова, „Оперираха сърцето на Величко Скорчев”, в. 168 часа, 19-25 март 2011
12. Цветана Пешунова, „Оперираха сърцето на Величко Скорчев”, в. 168 часа, 19-25 март 2011
13 . Величко Скорчев. Личен архив
14. Силвия Жекова.“Добър ви ден” с Величко Скорчев спасява човешки живот”, в.24 часа, 28 октомври 2004г.
