България продължава да има доста по-висок растеж от това, което наблюдаваме като средни нива в ЕС. Близо сме до 3%, но безспорно има много рискове.
Това каза пред БНР главният икономист на ИПИ Петър Ганев. Институтът за пазарна икономика събра днес водещи икономисти, юристи и представители на бизнеса в разговор за визията на България и възможностите за растеж.
"Има в момента натиск към цените. Той в голяма степен е провокиран от огромен ръст на, първо, харчене в бюджета, което знаем, че е дефицит но и дава огромен импулс на потреблението. Рекорден ръст на заплати, рекорден ръст на кредитиране, ръст на наеми, на пенсии. Тоест държавата дава импулса да има повече пари и то основно за потребление - хора, които получават и веднага харчат. Това дава огромен импулс към цените и затова бюджетът е една от темите. Всъщност през новия бюджет можеш озаптиш в известна степен цените".
Ганев е сравнил личното си потребление преди и след въвеждането на еврото през банковото приложение и констатира, че за ресторанти за забавления "10 -15% е, някъде, нивото на годишната инфлация".
Относно мерките за затягане на контрола, според Ганев трябва да има осветяване как точно се формират, увеличава се и списъкът на нелоялните търговски практики въпросът е "дали е нормално санкцията за картел, за господстващо положение, което е фундаментът на Закона за защита на конкуренцията, да е равна на санкцията за спор с конкретен доставчик".
"Все пак трябва да има някаква съизмерност на нарушението! Едно е да имаш господстващо положение на пазара, друго е да имаш спор с конкретен доставчик от всичките си стотици доставчици в магазина".
"Голяма част от ценовите шокове идват отвън", категоричен е Ганев. В ефира на "Хоризонт" той даде пример с кризата в горивата
"Държавата има какво да направи и отделно трябва да се грижи там, където няма конкуренция. Много често конкуренция няма в производството или алтернативата във вноса".
Пред бюджета според мен са по-дълбоки рисковете от това, което в момента наблюдаваме с цените, тъй като ние имаме траектория на държавните финанси, която се влошава. Вече излязохме от 3% дефицит, на 3,5 сме. Ако нищо не направим, този дефицит ще се разшири и дългът, който сега е на 30%, постепенно ще отиде на нива 40-45. Това може да стане за 3-4 години. Това създава риск от вдигане на данъците. Най-голямото обедняване идва, когато вдигат данък. Там има голям риск и затова е важно новата власт да направи консервативен бюджет, който вкарва разходите в някаква рамка. Проблемът идва от разходите. Протестите бяха свързани с разходите, с дефицита. Там трябва да е фокусът на новата власт.
Въпросът е и какво правим следващата година, тъй като ако тези автоматични механизми не бъдат променени, това ще продължи да създава дисонанс – за едни да има 30-40% увеличение на доходите, а за други - 0", каза той
