Бундибугио - новият мистериозен вид ебола, за който няма ваксина

Огнището на ебола в Демократична република Конго е обезпокоително. Вирусът се разпространява неоткрит в продължение на седмици в част от света, където гражданската война затруднява овладяването му. Освен това става дума за рядък вид Ебола, което означава, че разполагаме с по-малко инструменти за спиране на вирус, който убива около една трета от заразените.

Това е критичен момент в развитието на заразата. Налице е несигурност относно това докъде се е разпространила тя, но вече има почти 250 предполагаеми случая и 80 смъртни случая.

Повечето огнища на Ебола обикновено са малки, но специалистите все още са преследвани от спомена за епидемията от 2014–2016 г. Тогава в Западна Африка бяха заразени 28 600 души в най-голямото огнище на болестта в историята.

Обявяването на извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение от страна на Световната здравна организация (СЗО) не означава, че се намираме в ранните етапи на пандемия от типа на COVID-19, пише Би Би Си (BBC).

Рискът, който ебола представлява за целия свят, остава нищожен. Дори по време на епидемията през 2014–2016 г. във Великобритания имаше само три случая – и трите на здравни работници, заминали като доброволци. „Това обаче отразява факта, че ситуацията е достатъчно сложна, за да изисква международна координация“, казва д-р Аманда Роджек от Института за пандемични науки към Оксфордския университет.

В края на краищата все още съществува сериозна заплаха за съседни държави като Уганда, Южен Судан и Руанда. Те се считат за високорискови поради близките търговски и пътнически връзки. В Уганда вече е потвърдено, че двама души са се заразили с вируса, като единият от тях е починал.

Ебола е тежко и смъртоносно заболяване, въпреки че, за щастие, се среща рядко. Вирусите на ебола по естествен път заразяват животните – главно плодоядни прилепи – но хората могат да се заразят при близък контакт.

Настоящото огнище е предизвикано от вида Бундибугио (Bundibugyo) – той е един от трите вида, за които е известно, че причиняват епидемии, но е сравнително непознат. Бундибугио е причинявал само две огнища досега – през 2007 г. и 2012 г., при които е убил около 30% от заразените хора.

Този вид поставя редица предизвикателства. За разлика от други видове на вируса ебола, за Бундибугио няма одобрени ваксини или лекарствени лечения, въпреки че съществуват някои експериментални такива.

Освен това тестовете за определяне на това дали някой е заразен изглежда не работят добре. Първоначалните резултати в сегашното огнище са били отрицателни за вируса Ебола и са били необходими по-сложни лабораторни инструменти, за да се потвърди, че става дума именно за Бундибугио.

Справянето с Бундибугио е „едно от най-сериозните опасения“ в това огнище, казва проф. Труди Ланг от Оксфордския университет.

Смята се, че симптомите се появяват между 2 и 21 дни след заразяването. Първоначално те наподобяват развиващ се грип – треска, главоболие и умора. С напредването на болестта обаче Ебола води до повръщане, диария и органна недостатъчност. При някои пациенти се появяват вътрешни и външни кръвоизливи.

Тъй като няма одобрени лекарства, насочени конкретно срещу вируса Бундибугио, лечението се основава на „оптимизирана поддържаща грижа“, включваща овладяване на болката и други инфекции, както и осигуряване на течности и хранителни вещества. Ранната грижа подобрява шансовете за оцеляване.

Ебола се разпространява чрез заразени телесни течности, като кръв и повръщано, въпреки че това обикновено не се случва, преди да се появят симптомите.

Първият известен случай е на медицинска сестра, която е развила симптоми на 24 април. Оттогава изминаха три седмици, докато се потвърди, че има епидемия. „Предаването на вируса продължава вече няколко седмици и огнището е засечено много късно, което е обезпокоително“, казва д-р Ан Кори от Импириъл Колидж Лондон.

Това означава, че здравните служители изостават от позицията, в която биха искали да бъдат, за да спрат заразата. Според СЗО това подсказва за „потенциално много по-голямо огнище от това, което в момента се открива и докладва“.

Основният метод ще бъде бързото идентифициране на заразените и на хората, на които те може да са предали вируса. Ще бъдат положени усилия и за предотвратяване на разпространението на Ебола в болниците и другите центрове за лечение, които ще се грижат за пациентите в момента, в който те са най-заразни.

Също така трябва да се гарантира безопасно погребване на всеки починал, чието тяло остава заразно. Това ще бъде предизвикателство поради броя на вече заразените хора и се влошава от факта, че се случва в разкъсван от конфликти регион на ДР Конго, където над 250 000 души са напуснали домовете си.

„Много от засегнатите райони са минни селища с изключително мобилно и временно пребиваващо население. Тази мобилност увеличава риска, тъй като хората се придвижват между общностите и през границите“, казва Ланг.

Въпреки това ДР Конго има богат опит в справянето с огнища на Ебола и реакцията днес е „значително по-силна, отколкото преди десетилетие“, отбелязва д-р Даниела Мано от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

Дали това огнище ще бъде бързо локализирано, или ще ескалира в повторение на случилото се преди малко повече от десетилетие, ще се реши от реакцията в настоящия момент.