Проф. д.ик.н. Стоян Денчев бе избран за действителен член на Европейска академия на науките и изкуствата – едно от най-високите отличия в европейската академична общност. По този повод редица изтъкнати общественици, учени, духовници и културни дейци споделиха своите думи на уважение, признателност и лични спомени за човека, който през десетилетията успя да обедини науката, духовността, държавността и културата в една обща мисия за България.
Проф. Денчев е председател на Съвета на настоятелите на Университета по библиотекознание и информационни технологии и директор на Института за информация и сигурност към висшето училище.
Поводът за изказванията е международното признание за неговия научен принос и приемането му в елитната европейска академична общност, но те акцентират и върху общественото значение на неговата дългогодишна дейност като учен, ректор, визионер и защитник на българската духовност.
С избора на проф. Денчев България получава поредно достойно присъствие сред интелектуалния елит на Европа, а признанието към неговата личност се превръща и в признание към българската наука, култура и духовна традиция.
В своите думи близки съратници, представители на академичните среди и обществени фигури говорят не само за научните му постижения, но и за човека Стоян Денчев – за неговата способност да вдъхновява, да създава мостове между институции и поколения, да защитава знанието като морална ценност и да отстоява убеждението, че без духовност и памет няма бъдеще. Техните свидетелства очертават образа на един съвременен будител, чието дело отдавна е надхвърлило рамките на академичния свят и се е превърнало в част от духовния облик на съвременна България.
Публикуваме някои от тях:
Проф. д.т.н. Кирил Боянов – водеща фигура в развитието на българската компютърна техника, с ключова роля за въвеждането на Интернет и електронната поща в България през 90-те години на ХХ век. Като академик на БАН и водещ конструктор на българските компютри той допринася значително за развитието на информационните технологии, научните мрежи и компютърните системи в страната:
Стоян Денчев – учен, визионер и организатор на знанието:
спомен от развитието на българската школа по информатика и кибернетика
Познавам Стоян Денчев още от 70-те години на миналия ХХ век – време, в което българската наука търсеше нови приложения и нови хоризонти. Той беше студент с не традиционно мислене, които докато усвояват знание, го превръщат в движение напред и перспектива за актуални резултати. В семинарите по кибернетика и теория на управлението, свързани с кръга на доц. д-р Димитър Добрев, той се отличаваше с визия, която изпреварваше времето – особено в сферата на информационните системи, управлението на сложни процеси и зараждащата се информатика.
Още като аспирант (докторант в онези години) той се насочи към информационните системи и към тогавашните първи модели за обработка и достъп до информационни масиви – тема, която днес бихме нарекли фундамент на дигиталното общество. В този период, той разглеждаше едновеременно науката и нейното приложение и как знанието да се превърне в работещ инструмент в индустрията.
Нашата обща работа и дългите дискусии в онези години бяха свързани с новите направления в информационните системи и с практическото им внедряване в българската промишленост. Това беше период, в който страната изграждаше своя технологичен капацитет чрез специализирани заводи и научноприложни звена, а нуждата от нов тип кадри – програмисти, системни аналитици, компютърни специалисти, беше огромна. В този процес Стоян Денчев се открои като човек, който разбираше новите технологии и съумяваше да организира около тях хора и идеи.
Особено важно място в тази история заемаше работата му в рамките на Международната федерация за обработка на информацията – IFIP. България тогава имаше силно присъствие, а Денчев беше активен участник и ръководител в Техническия комитет №13, посветен на взаимодействието „човек–машина“. Този комитет беше сред най-значимите, защото поставяше в центъра въпроса как хората използват компютърните системи – тема, която днес е основа на целия дигитален свят.
Тази международна дейност, заедно с участието на акад. Благовест Сендов и българската научна школа, даде възможност България да бъде видима и активна в глобалното научно пространство.
По-късно, вече в зрелите години на научната и обществената му дейност, Стоян Денчев остана верен на идеята за приемственост. Именно той имаше ключова роля в създаването и утвърждаването на наградите на името на Сендов – като жив механизъм за подкрепа на младите учени и за продължаване на духа на онази иновативна българска школа.
Така в една непрекъсната линия – от студентските семинари, през широките международни контакти до световните научни структури и идеите за поколение изследователи, непосредствено свързани с изграждането на изкуствен интелект бяха фокусът на неговото призвание. Стоян Денчев остава за мен човек на идеите, който превръщаше знанието в система, а системата –като основен фундамент за бъдещето развитие на България.
Проф. дн Петър Кендеров - изтъкнат български математик, чиято научна работа в областта на топологията, функционалния анализ и оптимизацията го нарежда сред водещите фигури в българската математическа школа. Той е дългогодишен изследовател в Института по математика и информатика към БАН и един от организаторите на първата Международна олимпиада по информатика – едно от най-престижните ученически състезания в света. Работата му съчетава високо научно ниво с ключов принос към развитието на математическото и информатичното образование в България.
Проф. Стоян Денчев като „комуникатор“ и свързващо звено в обществото
Искрено се радвам на това заслужено признание за проф. Стоян Денчев.
В своя професионален и обществен път съм имал възможност да се срещам с изявени учени, с общественици, с държавници и с хора на културата, които по различен начин допринасят за развитието на обществото. По-редко се срещат люде, които притежат по няколко от споменатите характеристики. За тях често казваме „имат от всичко по малко“.
При проф. Денчев обаче повече приляга изразът „има от всичко по много“.
Работата ми с него, докато бях председател на Висшата атестационна комисия към Министерски съвет на Р България, ми даде възможност непосредствено да се убедя в неговата последователна ангажираност към българската наука и висшето образование. За него въпросите, свързани с научното развитие и академичните стандарти, никога не са били формални или административни. Те винаги са били част от една по-широка отговорност – за съхраняване на интелектуалния потенциал на страната и за укрепване на авторитета на българската наука.
Особено значим е приносът му към българските читалища и към дейността на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“.
Проф. Денчев ясно осъзнава историческата роля на читалището като една от най-устойчивите български духовни институции – възникнала преди модерната българска държава и функционирала като център на просвета, културна консолидация и обществено единение. Именно затова неговата активна работа в тази област, включително организирането на инициативи, посветени на делото на светите братя Кирил и Методий, има колкото културно, толкова и дълбоко обществено значение.
В този контекст бих искал да откроя една особено характерна черта на проф. Денчев – неговата способност да познава, разбира и свързва хората. Тук е уместно да се припомни т.нар. хипотеза за „малкия свят“, формулирана от унгарския писател Фридеш Каринти, а по-късно развита като идеята за „шест степени на разделеност“. Според нея между всеки двама души съществува кратка верига от познанства, чрез която те могат да бъдат свързани.
В обществен план това води до важен извод – обществото не е съвкупност от индивиди, а мрежа от връзки, в която определени личности играят ключова структурираща роля. Това са хората с широк кръг от контакти, които умеят да ги активират, да създават доверие и да превръщат отделните връзки в функционираща обществена тъкан.
Проф. Стоян Денчев принадлежи именно към този тип личности. Неговата изключителна способност се изразява в това, че той реално ги свързва – често чрез кратки вериги от посредници – и създава работещи взаимодействия между тях. В този смисъл той може да бъде разглеждан като типичен „комуникатор“ в най-дълбокото значение на понятието – човек, който разбира способностите, интересите и потенциала на другите и ги поставя в продуктивна връзка помежду им.
Ето защо приносът на проф. Денчев следва да се разглежда от една страна през неговите институционални и организационни постижения, а от друга – през неговата специфична роля като свързващо звено в обществената мрежа. Тази негова способност има реални последици за развитието на образованието, науката, културните институции и обществените процеси в България.
В този смисъл неговата дейност представлява ценен пример за това как индивидуалните качества на една личност могат да имат системно значение за функционирането на обществото като цяло.
Проф. Стоян Марков - учен на БАН, свързан с развитието на високопроизводителните изчисления, суперкомпютърните системи и автоматизацията на сложни изчислителни процеси. Той има дългогодишен принос в изграждането на научни и технологични проекти в областта на информатиката и е сред хората, участвали в развитието на българската изчислителна инфраструктура и международни научни сътрудничества:
Изкуственият интелект като съвременен дигитален библиотекар и визионерското прозрение на Стоян Денчев
Съвременният изкуствен интелект, и в частност системи като ChatGPT, GEMINI, Claud, може да бъде разбран най-точно не като „мислеща машина“ в човешкия смисъл, а като нов тип библиотекар – изключително бърз, многоезичен, който целенасочено извлича интересуващата ви информация от огромни масиви от книги и публикации. Той не „разбира“ текстовете така, както човек ги осмисля, а работи чрез невронни мрежи, обучени да откриват „смисловата връзка“ между думите в текста като последователност от най-вероятни събития. Веднъж обучени, те могат да конструират достатъчно адекватен отговор, който наподобява разбиране, но всъщност е интелигентен синтез от информация, извлечена от огромните хранилища. В математиката този апарат за предсказване на събития с висока вероятност се нарича марковски вериги и проф. Денчев добре познава този раздел на теорията на вероятностите. Това бе отклонение, за да спомена неговата област на интереси като математик.
Погледнат под този ъгъл интернет се превръща в безкрайна библиотека, а изкуственият интелект – в неин нов тип библиотекар. Той „търси книга“ не по рафтовете, а прелиства милиарди страници едновременно, подрежда ги по значимост, корелация и релевантност, независимо от езика, и накрая поднася синтезиран отговор. Този отговор е обобщена гледна точка на човешкото знание по даден въпрос, често с възможност за проследяване и проверка на източници. Това спестява огромно време, преодолява езиковите бариери и прави достъпно знание, което иначе би изисквало десетки години обучение и владеене на множество езици и дисциплини. Няма човек, който да знае 60 езика, нито да може да мисли и премисля за секундите, в които AI се справя.
В същото време не съществува „универсален“ изкуствен интелект, който да владее всичко еднакво добре и затова трябва да се създават специализирани агенти, обучени в конкретни области на медицината, химията, биологията, аеродинамиката и други, включително хуманитарните науки.
Например в медицината, такъв агент трябва да „знае“ анатомия и физиология на ниво, добър лекар с дългогодишен опит. Затова ключовата роля се пренася към хората, които създават тези системи – мултидисциплинарни екипи от възпитаници на УниБИТ и други университети и изследователски центрове, които използват алгоритми и методи за да научат „библиотекарят“ да търси и подрежда знанията и да формулира адекватни отговори в дадена област на човешкото познание.
И именно тук се появява далновидната интуиция на Стоян Денчев, който още отдавна усети, разбра, че библиотекознанието и информатиката не са отделни светове, а две страни на една и съща еволюция. В неговото виждане тези науки неизбежно се срещнат – едната като наука за знанието и неговата организация, другата като наука за неговото автоматично извличане и подреждане от гигантските масиви, съхранявани в Мрежата.
И така давта „успоредни пътя“ – на библиотечното дело и на изкуствения интелект, вече имат пресечна точка. Създава се перфектен дигитален библиотекар на бъдещето. Точно като в една модерна „Александрийска библиотека“, той ще обслужва хората с различни професии, с различни интереси, които мислят, създават и реализират.
В този смисъл прозрението на Стоян Денчев, че тези два пътя ще се пресекат, се оказа вярна прогноза за цифровия преход към „тотална осведоменост“, за която толкова много се пише и говори. Неговата академична идея просто се случи.
Д-р Марсел Израел, ктн - член на управителните съвети на международни организации, работещи в областта на междурелигиозния диалог и сътрудничеството, включително „Религии за мир – Европа“ (Берлин), Българския форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество, Германо-българския форум за сътрудничество (Берлин) и Аврамовия форум за междурелигиозен диалог (Мадрид):
Проф. Стоян Денчев – мост между точните науки, технологиите и хуманитарното знание
Проф. Стоян Денчев е изтъкнат български учен в областта на математиката и информатиката, с международно признат принос в разработването на информационни системи – както в софтуерната, така и в хардуерната сфера.
Той е създател на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) – уникална по своята концепция и структура академична институция в България, която съчетава развитието на съвременни технологии с изследвания в областта на културното наследство, както и с инициативи за междурелигиозен и междуетнически диалог.
Трудно е да се посочи друг учен, който да обединява в своята дейност толкова широк спектър от области – от точните науки до хуманитарните и духовните измерения на знанието, както прави проф. Денчев.
Той неизменно демонстрира готовност да предлага нови идеи и решения както по научни въпроси, така и по университетско-административни предизвикателства. Освен утвърден академичен ръководител, той е и уважаван колега и партньор в научната общност.
Именно поради това проф. Денчев се ползва с високо уважение както сред учените, така и сред студентите – бъдещото поколение на научната общност.
Пламен Вачков - водещ български инженер и управленец в областта на електрониката и информационните технологии, с ключова роля в модернизацията на националната ИТ и телекомуникационна инфраструктура. Той преминава впечатляващ професионален път от научни разработки в БАН до висши ръководни позиции в индустрията и държавното управление, включително председател на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (2005–2009 г.) и международни технологични структури. Със солидна академична подготовка от Москва и специализации в Япония, САЩ и Франция, Вачков се утвърждава като стратегически лидер, свързващ науката, бизнеса и държавната политика.
Проф. Стоян Денчев – пионер на българската информатика и съвременен строител на институции
Познавам проф. Стоян Денчев от 1982 година, когато той заемаше длъжността заместник-генерален директор на ТЦ „Информа“. Още тогава той се открояваше като един от пионерите на българската информатика – човек с ясно изразено стратегическо мислене и усет към новите технологични и организационни процеси.
В различните етапи от професионалния му път – в държавната администрация, в дипломатическата служба и в управлението на големи частни компании, проф. Денчев последователно оставяше трайна следа. Отличават го висока компетентност, целеустременост и способност да постига реални и устойчиви резултати.
Особено значим е приносът му към създаването и утвърждаването на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) – днес водещо висше училище в областта на информатиката, информационните науки и библиотечното дело. Под негово ръководство институцията се развива като съвременен академичен център с ясна мисия и разпознаваем профил.
Не по-малко важна е и ролята му в съхраняването и развитието на българските читалища. Благодарение на неговите усилия те постепенно се утвърждават като съвременни информационни и културни центрове, съчетаващи традицията с изискванията на новото време.
В този смисъл проф. Стоян Денчев се откроява като личност, която успешно съчетава професионална експертиза, институционално мислене и дългосрочна обществена визия.
