В навечерието на Международния ден на детето – 1 юни, журналистът Ева Костова представи в рубриката "Числата на седмицата" по NOVA мащабен анализ за демографската ситуация у нас и в Европейския съюз. Данните показват сериозни промени в структурата на съвременното общество и трайна тенденция към намаляване на раждаемостта, въпреки че самият коефициент на плодовитост у нас остава по-висок от средния за континента. Основната причина за стопяването на българското население обаче не е ниският брой новородени, а високата смъртност. Този факт се засилва и от обстоятелството, че през последните няколко години завръщащите се в страната сънародници надвишават броя на напускащите я.
Срив на раждаемостта през годинитеСтатистиката за новородените в България разкрива стряскаща съпоставка с минали периоди:
50 241 българчета са поели първата си глътка въздух през 2025 година.
Преди 10 години броят на родените деца е бил с 15 000 по-голям.
Преди 20 и 30 години новородените са били с 20 000 повече, тъй като в първите години след началото на прехода нивата останаха сравнително стабилни.
Преди 40 години броят на децата е бил над два пъти по-голям, а преди точно половин век – през 1975 година, у нас са родени 135 000 бебета.
Българският модел спрямо европейските стандартиСредно едва една четиридесет и съща част, или около 25 процента от домакинствата в рамките на Европейския съюз, отглеждат деца. В тази класация българските семейства се явяват абсолютна представителна извадка, отчитайки дял, напълно равен на общоевропейския. Най-висок процент семейства с деца живеят в Словакия (35 процента), следвана от Ирландия, докато на дъното са Германия, Литва и Финландия, където делът пада под 20 процента.
Сериозна разлика се наблюдава при децата, родени от майки мигрантки. Според данни на Евростат, в момента такова е всяко четвърто новородено в Европейския съюз. В Люксембург този показател засяга почти 70 процента от бебетата, в Германия и Испания – всяко трето дете (около 33 процента), а в Италия процентът е 22 на сто. В България и Словакия се отчита най-ниското ниво – едва 2 процента от новородените са на майки мигрантки.
Траен спад на класическото семействоБългарското домакинство най-често избира да отглежда само едно дете. Докато средно за Европейския съюз половината от семействата са с едно дете, а другата половина – с две или повече, у нас, в Португалия и Малта ситуацията е различна. В 60 процента от случаите семействата остават с единствено дете, което ни нарежда сред първите в Европа.
Във всяко трето българско домакинство с деца те са по две, а едва 5 процента от семействата са многодетни – с три или повече деца. Най-много деца традиционно се отглеждат в северната част на континента – Швеция, Нидерландия и Ирландия.
Тенденциите при структурата на домакинствата в Европейския съюз показват, че най-разпространени стават тези, съставени от един-единствен човек – те вече достигат 37 процента от общия брой. Това включва както млади хора без партньори, така и възрастни, останали сами. До 24 процента нараства и делът на двойките, които нямат деца. Всички останали форми, включително класическият модел на двойка с деца и самотните родители, отчитат постоянен спад. Ева Костова обобщи, че на база на текущите числа "деца се отглеждат все по-рядко".
