Крехкото споразумение за спиране на огъня между САЩ и Иран отново беше поставено под напрежение след нов обмен на атаки през уикенда, който съвпаднаха ракетни и дронови атаки срещу Кувейт и продължаваща несигурност около преговорите за прекратяване на по-широката регионална криза.
Последната ескалация започна, след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) обяви, че американските сили са извършили „самоотбранителни“ удари срещу ирански военни цели. Според американската армия радарни инсталации и центрове за командване и контрол на дронове в Горук и на остров Кешм са били поразени в отговор на това, което Вашингтон определи като „агресивни ирански действия“, включително свалянето на американски дрон MQ-1, опериращ над международни води.
Тези удари бележат трето известно нарушение на договореното спиране на огъня между Вашингтон и Техеран в началото на април. Въпреки предишни инциденти, двете страни до голяма степен омаловажаваха значението им, което позволи споразумението да остане в сила. Настоящата размяна обаче идва в особено чувствителен момент, докато дипломатите продължават усилията си за дългосрочно споразумение и възстановяване на нормалното корабоплаване през Ормузкия проток.
Малко след американското съобщение Кувейт обяви, че неговите системи за противовъздушна отбрана са прехванали враждебни ракетни и дронови атаки. Сирени за въздушна тревога са прозвучали в цялата страна, докато армията е реагирала на приближаващите заплахи. Кувейтската армия заяви, че експлозиите, чути от жители, са резултат от отбранителни прехващания. По-късно иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция пое отговорност за ответен удар срещу военен обект, за който твърди, че е участвал в атаки срещу иранския остров Сириκ.
Военната конфронтация се развива на фона на продължаващи преговори между Вашингтон и Техеран. Основните теми остават ядрената програма на Иран, бъдещето на неговите запаси от силно обогатен уран и повторното отваряне на Ормузкия проток – един от най-важните морски маршрути за енергийни доставки в света.
Стратегическият воден път остава силно затруднен. Иран поддържа ограничения в протока, докато САЩ продължават свои контролни мерки в района. Преди кризата около една пета от световно търгуваните нефт и природен газ са преминавали през този тесен проход. Продължаващите смущения оказват натиск върху световните енергийни пазари и пораждат опасения за доставките на торове, тъй като страните от Персийския залив осигуряват около 30% от международната търговия с химически торове.
Президентът Доналд Тръмп заяви, че преговорите продължават и изрази увереност, че може да бъде постигнато споразумение. В съобщение в платформата Truth Social той твърди, че „Иран наистина иска да постигне сделка“ и критикува политически опоненти, които според него усложняват дипломатическите усилия чрез постоянни публични атаки. Той настоя, че процесът в крайна сметка ще доведе до положителен резултат, като заяви: „Просто се отпуснете и изчакайте, всичко ще се нареди. Винаги става така.“
Според американски медии Тръмп наскоро е върнал на Техеран проект за меморандум за разбирателство с по-строги условия. Сред приоритетите на неговата администрация са гаранции, че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие и повторно отваряне на търговското корабоплаване през Ормузкия проток.
Иранските власти обаче подчертават, че съществените различия остават. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че Техеран няма да приеме споразумение, докато не бъде сигурен, че „правата на иранския народ са защитени“. Външният министър Абас Арагчи също предупреди да не се правят прибързани заключения, като подчерта, че „докато не се стигне до ясен извод, всичко казано в момента е спекулация“.
Иран също така настоява за достъп до около 1 милиард долара замразени активи преди да се включи в по-задълбочени ядрени преговори. Властите в Техеран отхвърлят предишни американски твърдения, че запасите от обогатен уран ще бъдат елиминирани при бъдещо споразумение.
Друг въпрос, който привлича нарастващо внимание, е способността на Иран да възстанови военните си възможности, повредени по време на конфликта. Спътникови снимки, анализирани от експерти, показват, че иранските сили са постигнали значителен напредък в повторното отваряне на подземни ракетни съоръжения, които са били поразени от американски и израелски удари. Атаките са били насочени основно към входове на тунели, пътища за достъп, стартови площадки и друга ракетна инфраструктура.
Според анализатори Иран е успял да възстанови 50 от общо 69 тунелни входа, поразени по време на конфликта в 18 подземни ракетни комплекса. Строителни екипи с булдозери, товарачи и камиони са разчиствали отломки, запълвали кратери и ремонтирали пътища.
Експерти твърдят, че това възстановяване показва ограниченията на въздушните кампании, които целят предимно да блокират достъпа, но не могат да унищожат дълбоко скритите ракетни запаси. Според Сам Лейър от Центъра за изследвания на неразпространението към института „Джеймс Мартин“, Иран все още може да запази значителен ракетен капацитет, тъй като „няма нищо, което да пречи на ракетите да бъдат използвани от наличните запаси“.
Американски представители многократно са посочвали отслабването на иранските ракетни сили като основна цел на военните операции. Министърът на отбраната Пийт Хегсет по-рано заяви, че Техеран ще има трудности да възстанови загубените пускови установки и ракети. Въпреки това разузнавателни оценки сочат, че Иран вече е възобновил част от производството на дронове, възстановил е капацитет за изстрелване и ускорява реконструкцията на няколко съоръжения.
Специалистът по ракети Тимур Кадышев отбелязва, че Иран е подготвял този сценарий в продължение на десетилетия. „Те се готвеха за подобна война 20 години“, казва той, като посочва, че сравнително прости инженерни решения позволяват бързо възстановяване на щетите от по-сложни и скъпи оръжейни системи. По думите му „възстановяването е с ниско технологично ниво – просто булдозери“.
В същото време напрежението в региона остава високо и извън конфронтацията между САЩ и Иран. Разширяващите се израелски военни операции в Ливан предизвикаха критики от няколко европейски държави. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че „нищо не оправдава голямата ескалация в Южен Ливан“, а Франция поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Германия и Обединеното кралство също призоваха за сдържаност и спазване на примирието, свързано с „Хизбула“.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху защити превземането на историческия замък Бофор в Южен Ливан, като го определи като „драматична промяна“ в кампанията срещу „Хизбула“. Той го нарече „символ на героична битка за нашите бойци“. Някои анализатори по сигурността обаче поставят под съмнение по-широкото военно значение на операцията. Бившият служител в израелския Съвет за национална сигурност Орна Мизрахи заяви, че военният натиск сам по себе си няма да реши конфликта и че е необходим политически и дипломатически подход.
Допълнително напрежение в Иран предизвика и екзекуцията на двама мъже, осъдени за участие в антиправителствени протести по-рано тази година. Държавни медии съобщиха, че Мехрдад Мохамадиния и Ашкан Малеки са били признати за виновни за нападения срещу обществени обекти, включително джамия в Техеран. Смъртните им присъди са били потвърдени от Върховния съд.
Въпреки последните военни инциденти и политическо напрежение, Вашингтон и Техеран продължават да сигнализират, че преговорите остават активни. Дали тези усилия ще издържат на повтарящи се нарушения на примирието и нарастваща регионална нестабилност остава един от ключовите въпроси за Близкия изток през следващите месеци.
