Европейската комисия препоръча днес България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит, предаде БТА. Тази процедура предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение.
В същата процедура досега бяха още 10 държави от ЕС - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния, а с днешните решения към списъка се добавят Германия, Естония, Латвия и Словения заради превишаване или очаквано превишение на референтната стойност за дефицита от 3 на сто от БВП през 2025 г. "и/или" 2026 година. Решението за предприемане на процедурата се гласува от Съвета на ЕС.
"За България бюджетният дефицит за миналата година не прехвърляше 3 процента от БВП, когато се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана по клаузите за дерогация. Но от тази година, прехвърлянето на прага от 3 процента от БВП не може изцяло да се обясни с разходите, така че докладът заключава, че не е спазен критерият за бюджетен дефицит. Следващата стъпка е икономическата и финансова комисия да формулира позиция по въпроса и Комисията тогава да предложи започването на процедура по прекомерен бюджетен дефицит срещу България", обясни еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.
ОЦЕНКАТА НА ЕК ЗА БЪЛГАРИЯ
В оценка за нашата страна в доклад от 142 страници ЕК отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо, сочи оценката.
Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки за структурно финансиране допринесоха за продължаващите дефицити, въпреки положителния растеж. България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация. България се ангажира с цел за структурен първичен дефицит от 1,8 на сто от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта, се допълва в текста.
За да се запазят стабилни публични финанси, има възможност за подобряване на данъчната система, борба със "сивата" икономика и повишаване на нейната цялостна справедливост, пише комисията.
През 2025 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на страната ни достигна 3,5 на сто от 3 процента през 2024 г. и въз основа на пролетната прогноза на ЕК от 2026 г. се очаква да се увеличи допълнително до 4,1 на сто от БВП през 2026 г. и 4,3 на сто от БВП догодина. През последните години България предприе стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, и увеличи заплатите, което често бе свързано с автоматични индексации и повишение на минималната работна заплата. В резултат на това се очаква разходите да нараснат до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване. Разходите за отбрана нарастват и се предвижда натискът върху разходите да се увеличи. Застаряването на населението ще има последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, показва оценката на комисията.
ПЕТТЕ ПРЕПОРЪКИ НА КОМИСИЯТА
» Увеличаване на разходите и готовността за отбрана, като същевременно се осигури ефективност на разходите и постепенно съобразяване на бюджета, за да се поддържат структурно по-високите отбранителни разходи.
» Всички мерки, предприети за смекчаване на въздействието от поскъпването на енергията, да са временни, насочени към защита на уязвимите домакинства или към задоволяване на нуждите на енергоемките предприятия, и да запази мерките за пестене на енергия.
» Мерки за справяне със "сивата" икономика и за подобряване на справедливостта на данъчната система.
» България трябва да повиши събираемостта на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, с подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база.
» Осигуряване на непрекъснатост на реформите и инвестициите, осъществявани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.
» Засилване на усилията за изпълнение на програмите по политиката на сближаване.
» Подобряване на функционирането на публичната администрация, особено на местно равнище, чрез опростяване на законодателството и цифровизиране на работните процеси и услугите;
» Повишаване на оперативната съвместимост между равнищата на управление;
» Допълнително развитие на уменията на държавните служители
» Подобряване на ефективността на мерките за борба с корупцията, особено на високо равнище, включително с укрепване на независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет
» Подобряване на качеството и ефективността на процедурите за обществени поръчки и повишаване на независимостта на регулаторите;
» Увеличаване на въздействието и ефективността на бюджетните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.
» Допълнително намаляване на въглеродното замърсяване от електроенергийната мрежа и ограничаване на зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива, включително чрез насърчаване на производство на ток от вятър
» Осигуряване на гъвкавост на търсенето и предлагането, осъвременяване на електропреносната мрежа и промяна на корпоративното управление на държавните дружества в енергетиката за подобряване на прозрачността;
» Насърчаване на обновлението на мрежите за централно отопление с постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива;
» Справяне с енергийната бедност с помощта на целенасочени мерки;
» Насърчаване на намаленото замърсяване от производствата и насърчаване на внедряването на чист градски, обществен и железопътен транспорт, включително с ускоряване на инвестициите в развитието на необходимата инфраструктура и свързаността в северната част на страната;
» Подобряване на управлението на отпадъците;
» Подобряване на качеството на преподаване с обучение на учители, основано на нуждите;
» Повишаване на качеството, съответствието с пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението; увеличаване на заетостта на слабо представените групи;
» Повишаване на придобиването на умения, включително обучението за възрастни, за подобряване на конкурентоспособността;
» Справяне със социалното приобщаване с подобряване на достъпа до по-свързани услуги за заетост и социални услуги, по-ефективна подкрепа за хората с минимални доходи;
» Повишаване на ефективността и достъпността на здравната система, включително с преразпределяне на ресурси от болничната към доболничната помощ, намаляване на плащанията от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници в цялата страна.
ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ
Процедурата при прекомерен дефицит цели държавите от ЕС да възстановят или поддържат дисциплината в бюджета. За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, страните от ЕС са договорили референтни стойности - съотношение на дефицита към БВП от 3 на сто и съотношение на дълга към БВП от 60 процента.
Ако дадена държава надхвърля тези стойности, или има опасност да ги надхвърли скоро, ЕК изготвя доклад и оценява дали тази държава има прекомерен дефицит. При необходимост ЕК съобщава на Съвета на ЕС и предлага решение за установяване на отклонение от показателите. Ако Съветът стигне до заключението, че има прекомерен дефицит, приема препоръка и посочва необходимите стъпки. Препоръката може да съдържа коригиращ бюджетен план и краен срок. Засегнатата държава трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца.
Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия, или ако държавата не се съобрази с препоръката, Съветът на ЕС може да наложи санкции, включително глоба в размер до 0,05 на сто от БВП за предходната година, ако засегнатата държава е част от еврозоната. Санкцията трябва да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът на ЕС прецени, че държавата е предприела ефективни действия. Ако държавата продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да засили санкциите.
Решенията и препоръките на Съвета на ЕС се приемат без участието на засегнатата страна. За приемане на решение е необходимо квалифицирано мнозинство.
България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.
