На 7 юни 2026 г. имен ден празнуват Валери и Валерия. Денят е свързан с почитта към Света мъченица Валерия, а според православния календар тази година датата съвпада и с първата Неделя след Петдесетница – Неделя на Всички светии, както и с Петрови заговезни.
Света Валерия е родена в град Кесария, Палестина, по времето, в което се извършвали жертвоприношения. Светицата заедно с две нейни приятелки - Мария и Кириакия - решили да се отрекат от фалшивите идоли, като опълчат срещу езическите ритуали, и избягали от града си.
В гората те се отдали на строг пост и молитви към Бога. Управителят на Кесария обаче научил за отказа им да се отрекат от Христос. Трите момичета се скрили в малка къща, постили и се молили за унищожението на идолите така, че да не се извършват вече езически ритуали и жертвоприношения.
Въпреки това били открити и отведени при управителя на Кесария. Той обещал да пощади живота им, ако се съгласят публично да се отрекат от Христовата вяра. Те обаче отказали и за наказание били екзекутирани.
Католическата църква също има канонизирана светица на име Валерия, като паметта й също се чества на 7 юни. Тя е известна като света Валерия Миланска, била е родена в Милано, и е убита от войници, защото е помагала при християнските погребения, след като приела християнството.
Тялото й е открито години след нейната екзекуция и е погребано по християнски обичай в катедралата „Свети Себастиян”.
Както повечето християнски празници, и днешният е свързан с езически обичай. Това е денят, в който в древния Рим започвала седмицата на честване на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския пантеон, подобна на гръцката Хестия. През останалото време на годината храмът на Веста бил затворени за всички, освен за посветените на нея жени и момичета.
Весталките се заклевали да останат девици и поддържали огъня на богинята вечно запален. Имало пророчество, че ако огънят изгасне или бъде изнесен от храма, бедствие ще сполети Рим. Правилата, които спазвали весталките, били също толкова строги и доста подобни на тези, изпълнявани от по-късните християнски монахини. Весталките започвали да служат на богинята на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години, след което напускали храма и можели да се омъжат. Весталките в централния храм в Рим били избирани след строг подбор от семействата на римските пaтриции. Весталките имали специален статут в римското общество, като дори императорът не можел да наруши целомъдрието им и физическата им неприкосновеност. Те притежавали множество привилегии. Можели да освобождават роби. Да помилват престъпници. Думата им се считала за свещена и неоспорима истина при съдебни дела. Освен това били единствените жени в Рим с право на глас.
Името Валери и женската му форма Валерия имат латински произход. Свързват се с думата valere, която означава „здрав“, „силен“, „крепък“. Затова празникът носи символика на устойчивост, сила на духа и благословия за здраве.
Това е време, в което Църквата отдава почит на всички просияли в светостта – познати и незнайни светци.
Именният ден е сред най-почитаните празници в българската традиция. По обичай имениците посрещат близки и приятели, а празникът е повод за добри пожелания, здраве и споделени моменти с любимите хора.
Честит празник на всички, които носят красивите имена Валери и Валерия! Нека бъдат здрави, щастливи и успешни!
На 7 юни Българската православна църква почита паметта на Свети свещеномъченик Теодот Анкирски
Делото на Свети Теодот обхваща края на III и началото на IV век, когато християните в Римската империя са били подложени на систематично гонение — особено тежко в Мала Азия, в района на Галатия, където се е намирал град Анкира (днешна Анкара).
Теодот подпомагал своите единоверци, като ги укривал, давал им храна и подслон, а нощем издирвал и откупувал телата на умрелите мъченици, за да ги погребе по християнски. Когато управителят разбрал, че светецът е извадил телата на седем девойки мъченици, удавени по негова заповед, го хвърлил в тъмница, подложил го на зверски мъчения и го убил чрез посичане с меч.
Вярващите се обръщат с молитви към Теодот Анкирски, тъй като светецът е знаел как да лекува хората приживе - молят го за избавление от болести и защита на реколтата от лошо време.
Същевременно датата е отбелязана и като Петрови заговезни. Това е денят преди началото на Петровия пост, който започва на 8 юни 2026 г.
Тъй като през 2026 г. датата съвпада с Петрови заговезни, денят има и по-особено място в православния календар. Това е последният ден преди Петровия пост, когато традиционно трапезата може да бъде по-богата, преди вярващите да влязат в период на въздържание, молитва и духовна подготовка.
