България подкрепя санкции срещу Русия, които имат реален икономически ефект и допринасят за прекратяване на войната, но се противопоставя на мерки с предимно символичен характер.
Това заяви външният министър Велислава Петрова във връзка с обсъждания в ЕС нов пакет ограничения срещу Москва.
По думите ѝ санкциите трябва да оказват натиск върху руската икономика и да насърчават връщането към преговори, без да причиняват по-големи щети на държавите членки на ЕС. България има резерви към част от предложенията в енергийния сектор, както и към санкции срещу Патриарх Кирил, които според София са по-скоро символични и могат да се окажат контрапродуктивни.
"Санкциите имат за цел да окажат икономически натиск, така че да се стигне до ситуация, в която продължаването на войната не е изгодно и да се насърчи връщането към преговори. Когато става въпрос за санкции, които имат предимно символичен характер, а не реални икономически последици, България се противопоставя.
В момента пакетът се обсъжда на ниво Европейски съюз, като много държави имат резерви. Той все още не е в окончателния си вариант. Българската позиция е ясна – ние подкрепяме санкции, които имат реален икономически ефект, но не водят до по-големи щети за държавите членки, отколкото за държавата, която води войната.
Основната ни цел е да се стигне до ситуация, в която могат да се водят ефективни преговори. Има редица елементи, които не подкрепяме – от една страна в енергийния сектор, а от друга – санкции, свързани с руския патриарх Кирил, които попадат в категорията на символични мерки. Те имат потенциал да бъдат контрапродуктивни", каза министърът на външните работи Велислава Петрова.
Досега идеята за вкарване на Кирил Московски (Владимир Михайлович Гундяев) в черния списък на Евросъюза неизменно бе стопирана от Унгария, когато премиер бе Виктор Орбан. Но с идването на власт на новото правителство на Петер Мадяр, страната е изразила готовността си да позволи най-сетне главата на Руската православна църква да попадне под санкции.
България и досега е заемала предпазлива позиция по въпроси, свързани с Руската православна църква и патриарха ѝ. Още при предишни обсъждания на европейски санкции срещу Кирил тя беше сред държавите, които изразиха резерви, аргументирайки се с необходимостта от защита на религиозната свобода и избягване на мерки срещу духовни лидери.
През 2018 г. Кирил пристигна за честванията на 3 март у нас и бе посрещнат на летището от Илияна Йотова, тогава вицепрезидент. Впоследствие руският патриарх бе приет от Румен Радев (тогава президент) и си позволи да отправи остри критики към българската държава, като изрази недоволство, че в официални речи се споменават войници и от други народи, участвали в Освободителната война през 1877-1878 г.
Позицията на новото българско правителство продължава да привлича вниманието на международните медии. "Политико" отбелязва, че новият кабинет демонстрира по-критичен подход към военната подкрепа за Киев, въпреки че България е изпратила 13 пакета помощ на Украйна след началото на руската инвазия през 2022 г. Изданието припомня и предишни изказвания на Радев, в които той е поставял под съмнение перспективите за военен успех на Украйна.
