Решението на председателя на Европейския съвет Антониу Коща да установи директен дипломатически канал с Русия предизвика ожесточен дебат между лидерите на ЕС на срещата в Брюксел и извади наяве сериозни разногласия относно подхода към Москва.
Коща защити инициативата си, като заяви, че неговият екип е получил указание да осъществи ограничени контакти с руски представители, за да се прецени дали съществуват условия за бъдещи мирни преговори. По данни на европейски източници става дума за предварителни, проучвателни разговори без реални преговори, чиято цел е да подготвят евентуално дипломатическо отваряне, което според текущите оценки все още не е реалистично.
„Председателят обясни, че е поискал от своя кабинет да отвори дипломатически канал с Русия. Целта е да се подготвим, когато настъпи подходящият момент, да защитим интересите на ЕС“, заяви представител на ЕС, като уточни, че контактите са били „кратки“ и строго процедурни.
Темата предизвика напрежение сред редица държави членки, които твърдят, че не са били информирани предварително. Според информацията контактите са осъществени преди ЕС официално да одобри заключения, в които се заявява готовност за „засилване на ангажираността“ при евентуални преговори, което е породило въпроси за мандата и координацията.
Част от лидерите виждат в Коща потенциална фигура за бъдещи контакти на ниво ЕС с Москва, докато други настояват, че подобни стъпки трябва да се координират чрез съществуващи формати, включително т.нар. E3 формат между Германия, Франция и Обединеното кралство. Вътрешният спор остава дали изобщо са налице условия за диалог с Русия.
Подкрепа за инициативата е била изразена от няколко държави, включително Белгия, Словения, Австрия, Словакия и България, като някои лидери подчертават, че трябва да се търсят всички възможни пътища за прекратяване на военните действия. Словенският премиер Янез Янша заяви: „Всички стъпки, които могат да доведат до прекратяване на бойните действия и преговори, трябва да бъдат приветствани.“
В същото време се съобщава за противопоставяне от Полша, балтийските държави и няколко северни страни, които смятат, че диалог не трябва да се води, докато войната продължава. Дипломати описват по-широк разлом между застъпниците на предпазливи дипломатически контакти и тези, които настояват натискът върху Русия да остане основен приоритет.
Екипът на Коща твърди, че контактите са били насърчени от Украйна, която многократно е призовавала Европа да има по-силна роля в бъдещи преговори с Русия. Президентът Володимир Зеленски е подчертавал необходимостта Европа да участва по-активно в дипломатическия процес.
„Важно е Европа да има силен глас и присъствие в този процес и трябва да се определи кой точно ще я представлява“, е заявил Зеленски.
Въпреки инициативата, редица представители признават, че липсва координация в рамките на ЕС, като някои държави са научили за контактите от медийни публикации, а не чрез вътрешни консултации. Докато част от дипломатите приветстват опита да се проучи дипломатическо пространство, други поставят под въпрос дали председателят на Европейския съвет има достатъчна подкрепа за подобни действия.
Нидерландският премиер Роб Йетен обобщи разделението, като заяви, че макар преговори в крайна сметка да ще бъдат необходими, настоящите условия не позволяват смислен диалог с Москва. „И Украйна, и Европа винаги са били ясни, че в крайна сметка ще са нужни преговори за устойчив мир“, каза той, добавяйки, че Украйна първо трябва да получи по-силна позиция преди да започне реален процес.
Случаят подчертава продължаващото разединение в ЕС относно политиката спрямо Русия, включително не само по въпроса за времето и стратегията, но и за това кой трябва да представлява Съюза при бъдещи дипломатически контакти.
