България очаква до няколко седмици близо 1 млрд. евро по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост, обяви вицепремиерът Атанас Пеканов в интервю за Нова телевизия. По думите му сумата ще вдигне получените от страната средства от около 50% до 68% от общия ресурс, при средноевропейско ниво около 75%.
Пеканов заяви, че целта му е България да стигне 100% усвояване, но призна, че това остава трудно заради загубено време и неизпълнени реформи. Европейската комисия вече даде положителна оценка за четвъртото искане, а страната трябва да запази темпото до крайния срок през август.
Парите са важни за бюджета
Пеканов подчерта, че бързото получаване на средствата е било ключово за бюджета. По думите му работата вече продължава и по петото плащане, но задачата става все по-тежка, защото остават важни реформи и проекти с кратки срокове.
„Моята цел е да стигнем 100%. Под въпрос е доколко това е реалистично, защото се загуби много време и много важни реформи все още трябва да се случат“, заяви вицепремиерът.
Задържаните средства се отпушват
Вицепремиерът обясни, че именно заради тези проблеми България е получила санкция, а пари от второто и третото плащане са били задържани. По думите му тези средства е можело да бъдат загубени през май.
Пеканов заяви, че кабинетът „Гюров“ се е намесил и е успял да убеди Брюксел да даде още време. „Бяхме изправени пред тези невъзможни срокове“, коментира той.
По думите му вече са получени писмата с оценката, че задържаните пари по второто и третото плащане ще бъдат отпуснати. При четвъртото плащане обаче остават три цели, по които средства все още са задържани и трябва да бъдат освободени.
31 август е червената линия
Най-твърдото предупреждение на Пеканов беше за крайния срок по ПВУ. Той заяви, че 31 август е задължителна дата за изпълнение на всички проекти и не може да бъде променяна.
„Всичко, което свършим до 31 август, може да бъде отчетено по ПВУ. Всичко, което не свършим - няма да бъде отчетено“, каза вицепремиерът.
Това поставя администрацията и изпълнителите под огромен натиск. България трябва да получи общо около 6,2 млрд. евро безвъзмездни средства по европейския механизъм, но плащанията са обвързани с конкретни реформи, включително антикорупционни мерки и промени в енергетиката.
Въглищните централи остават резерв
По темата за въглищните централи Пеканов заяви, че през годините е имало много спекулации. Според него България вече е намалила емисиите си с 40% спрямо 2019 г. и „нищо фатално не се е случило“.
Той посочи, че в пътната карта за климатична неутралност е записано между 2030 г. и 2038 г. страната да запази между 1,2 и 1,6 гигавата въглищни мощности. По думите му те са нужни за енергийната сигурност заради нестабилната международна среда.
Пеканов обясни, че този ресурс вероятно ще трябва да бъде запазен като студен резерв, но с оптимизация и работа на печалба. Част от заетите в сектора може да бъдат насочени към дейности с по-дългосрочна перспектива чрез Фонда за справедлив преход - индустриални зони, нови предприятия или рекултивация.
Последният спринт ще реши сметката
България вече е в последната и най-рискова фаза на ПВУ. След години на политическа нестабилност страната опитва да навакса изоставане, което струва не само време, а и реални пари.
Европейската комисия отчете напредък по независимата антикорупционна структура, но предупреди, че реформеният импулс трябва да се запази, за да бъдат отключени оставащите средства до крайния срок. Това означава, че всяко забавяне през следващите седмици вече няма да бъде просто административен проблем, а директен финансов риск.
ПВУ се превърна в тест за способността на държавата да работи под натиск. Новината за близо 1 млрд. евро е силен бюджетен кислород, но не отменя големия проблем - България още гони срокове, които сама е изпуснала. Ако кабинетът успее да ускори реформите и проектите, планът може да бъде спасен в последния момент; ако не успее, част от европейските средства ще останат само пропусната възможност.
