Министерският съвет утвърди класификацията на политиките/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на първостепенни разпоредители с бюджет, с изключение на тези на Народното събрание и съдебната власт.
Класификацията дава възможност да се следват приоритетите, политиките и мерките на правителството в рамките на неговия мандат. Целта е класификацията да отговори на актуалната структура на Министерския съвет след проведените парламентарни избори през април 2026 г. Отразени са и настъпилите нормативни промени, свързани с функциите и дейността на бюджетните организации.
С решението на правителството се дава възможност разходите на бюджетните организации, прилагащи програмен формат на бюджет, да бъдат планирани и Министерски съвет, отчитани по съответните области на политики и бюджетни програми. Както и по тях да бъдат залагани цели с показатели за изпълнение и целеви стойности, които ще отчитат постигнатия напредък от предоставянето на публични услуги. По този начин се създават условия за повишаване на прозрачността и отчетността при управлението на публичните средства. Одобрено е Общо споразумение за привилегиите и имунитетите на Международната организация на криминалната полиция Министерският съвет прие Решение за одобряване на Общо споразумение за привилегиите и имунитетите на Международната организация на криминалната полиция - ИНТЕРПОЛ. Общото споразумение предлага за първи път единна, модерна и балансирана правна рамка, която ще позволи на ИНТЕРПОЛ да подкрепя правоприлагащите органи бързо, безопасно и последователно във всички юрисдикции, като същевременно се защитава националния суверенитет. Присъединяването на Република България към Общото споразумение ще допринесе за изграждане на единна правна уредба между държавите членки, ще улесни осигуряването на ускорена реакция на служителите на ИНТЕРПОЛ при необходимост от бърза реакция, като същевременно българските делегати или експерти, участващи в мисии или срещи на ИНТЕРПОЛ ще получат функционален имунитет при изпълнение на служебните си задължения. Споделената информация ще може да се ползва с единно призната защита. Република България има възможността да премине от сложни двустранни преговори към унифициран международен стандарт, което намалява административната тежест при международни разследвания и способства за по-доброто сътрудничество в рамките на Европейския съюз.
България и Молдова засилват сътрудничеството си в областта на вътрешните работи Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Република Молдова за засилване на сътрудничеството в областта на вътрешните работи. Сключването на меморандума за разбирателство е израз на подкрепа за стремежите на Република Молдова към европейска интеграция и има за цел да
активизира сътрудничеството между министерствата на вътрешните работи на двете държави, като спомогне за ефективното прилагане на действащите двустранни международни договори в областта на вътрешните работи. В меморандума за разбирателство министерствата на вътрешните работи на двете държави декларират намерението си да развиват сътрудничество в различни области, които могат да обхващат: обществен ред и сигурност, управление при извънредни ситуации, професионално обучение и образование в областта на правоприлагането, безопасност на движението по пътищата, криминалистика, оперативна информация и разследване, интегриране на цифровите технологии в правоприлагащите процедури, борба с киберпрестъпността, дезинформацията и хибридните заплахи, управление на границите, миграцията, убежището и европейската интеграция. Предвидените форми на сътрудничество са: споделяне на най-добри практики, участие в съвместни проекти и програми, обмен на опит и информация и организиране на работни посещения и обучения.
Меморандумът за разбирателство не е правнообвързващ документ и не попада в обхвата на Закона за международните договори на Република България. Правителството предлага директорът на Служба „Военно разузнаване" да бъде преназначен на длъжността за нов 5-годишен мандат Министерският съвет прие решение, с което предлага на президента на Република България да издаде указ, с който бригаден генерал Венелин Венев - директор на Служба „Военно разузнаване", да бъде преназначен на длъжността за нов 5-годишен мандат, считано от 12.07.2026 г.
Кабинетът ускорява финансирането по линия на инструмента SAFE Министерският съвет прие решение за одобряване на два проекта по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" - Споразумение за заем между Европейския съюз и Република България в размер на 3 261 700 000 евро и Оперативни договорености между Европейската комисия и Република България. Заемът ще бъде при благоприятни лихвени условия, с до 10-годишен гратисен период върху главницата и срок на изплащане до 45 години.
Решението на правителството дава възможност за подписване на споразуменията с Европейската комисия при условията на последваща ратификация от Народното събрание и стартиране на изпълнението на девет ключови проекта, включени в Националния план за развитието на Въоръжените сили, подлежащи на финансиране по линия на SAFE. Проектите са част от „Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г." Това ще спомогне за изграждането и развитието на отбранителните способности, необходими, за да се гарантира националната и съюзната сигурност в контекста на участието на страната ни в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС.
Средствата, необходими за реализацията на проектите по инструмента SAFE, се предвиждат по бюджета на Министерството на отбраната в рамките на разходите за отбрана за съответната година. Деян Русанов и Иван Стойнев са кандидатите на България за съдии в Общия съд на ЕС Юристите Деян Русанов и Иван Стойнев са кандидатите на Република България за съдии в Общия съд на Европейския съд, реши правителството днес и възложи на министъра на правосъдието чрез министъра на външните работи да представи кандидатурите на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
Съдът на Европейския съюз е съдебната институция на Европейския съюз, който се състои от две съдилища - Съд и Общ съд. Съдиите и генералните адвокати в Съда и в Общия съд на ЕС се назначават по съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с Комитета, предвиден в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комитетът дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат, преди правителствата на държавите членки да ги назначат.
Общият съд на ЕС разглежда всички дела, по които частни лица, дружества или организации оспорват актове или решения на органи на ЕС, както и жалби на държави членки срещу ЕК. Общият съд се произнася и по преюдициални запитвания, свързани с ДДС, мита, акцизи, обезщетение на пътниците и др. Националната процедура по подбор на двама нови съдии в Общия съд, който се състои от 54 съдии - по двама от държава членка, бе обявена заради наличието на две овакантени места. Действащият съдия Марияна Кънчева е с изтекъл на 1 септември 2025 г. срок на правомощията, а Александър Корнезов бе избран и назначен в Съда на 15 септември 2025 г.
Министерството на правосъдието обяви процедурата по подбор на 7 април тази година, като всички документи по нея бяха публични. Подборът бе проведен от петчленна комисия, номинирана от институции и неправителствени организации. В състава й влязоха двама върховни съдии, хабилитиран преподавател по право на ЕС, адвокат, както и бивш съдия в Европейския съд по правата на човека. След преглед на представените документи комисията допусна до изслушване 13 от общо 17 кандидати. На публичното събеседване всеки от кандидатите представи избран от него правен казус и отговаряше на зададени въпроси, на български и на френски език. Комисията оцени представянето на кандидатите по време на събеседването по шестобалната система с точност до 0,5 единици и ги класира според окончателната оценка - средноаритметично число от сбора на оценките от събеседването на всички членове на Комисията.
Социалната пенсия за старост става 183,81 евро от 1 юли Социалната пенсия за старост ще се увеличи от 170,51 евро на 183,81 евро от 1 юли, реши правителството. Увеличението е със 7,8%, с колкото ще бъдат повишени всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до края на 2025 г. По този начин ще се приложи справедлив подход при актуализирането на доходите на всички пенсионери.
Увеличението на социалната пенсия за старост ще повиши пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, тъй като те се определят от нейната стойност. Това са пенсиите за военна и гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия. Ще се повишат и размерите на нормативно установените добавки към пенсиите - за чужда помощ и за ветерани от войните. По този начин ще се повишат доходите на 162 400 пенсионери.
Одобрена е позицията на България за Съвета на ЕС по заетост и социална политика Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на ЕС по заетост и социална политика, което ще се проведе на 29 юни 2026 г. в Люксембург.
По време на форума министрите ще проведат три дебата. По време на първата дискусия ще бъде обсъдено постигането на напредък по отношение на справедливата трудова мобилност чрез модернизирани и опростени правила за координация на системите за социална сигурност. Фокусът на втория дебат ще бъде поставен върху изпълнението на Стратегията на ЕС за борба с бедността и пътища за ефективно изпълнение. Третият дебат ще предостави възможност за разглеждане на въпроса за жилищна сигурност за всички - отговаряне на нуждите на студентите и домакинствата със средни доходи. В рамките на дневния ред е предвидено одобряване на документи по теми в социалната сфера.
Кабинетът одобри резултатите от участието на България в заседание на Съвета по образование, младеж , култура и спорт на ЕС Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, което беше проведено на 11-12 май 2026 г. в Брюксел. От българска страна в заседанието участие взе Петя Василева, заместник-постоянен представител на България към ЕС в Постоянното ни представителство в Брюксел. В раздел „Младеж" държавите одобриха Резолюция относно преразглеждането на Работния план за Стратегията на ЕС за младежта за периода 2025-2027 г. и Резолюция относно резултатите от 11-ия цикъл на Диалога на ЕС по въпросите на младежта. Министрите обсъдиха темата за гарантирането на съобразеността на европейските и националните политики с нуждите на младите хора, като се обединиха около необходимостта от гарантиране на реалното им участие във вземането на решения.
В раздел „Образование" Съветът прие частичен общ подход по Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програмата „Еразъм+" за периода 2028-2034 г. и Заключения относно учителите в ерата на изкуствения интелект. Проведен бе дебат на тема „Базови умения и Европейското пространство за образование: изграждане на мостове за бъдещето". Общо е разбирането, че развитието на основните умения е стратегически приоритет за бъдещето на Европа. В раздел „Култура" беше постигнат частичен общ по дход по Регламента за създаване на програма AgoraEU (2028-2034). Министрите проведоха дебат относно новия Работен план за култура (РПК) за периода 2027 - 2030 г.
Министрите на спорта на държавите членки на ЕС приеха Заключения относно спортния туризъм като принос за устойчивото развитие и проведоха дебат относно психичното здраве в спорта. Институт за геопространствени изследвания и технологии открива СУ „Св. Климент Охридски" Правителството одобри откриването на Институт за геопространствени изследвания и технологии в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Проектът се реализира по инициатива на ректора след решение на Академичния съвет на университета. Новото звено представлява стратегическа инвестиция и важна стъпка към модернизацията на научната инфраструктура, разширяването на международната конкурентоспособност и повишаване качеството на научните изследвания в областта.
Софийският университет е сред водещите институции в обучението и научноизследователската дейност в сферата на географските информационни системи и геопространствените технологии. През 2021 г. беше създадена специалността „Геопространствени системи и технологии", а през 2024 г. университетът откри и модерна магистърска програма „Приложна геоинформатика". По-рано бе създаден Национален университетски център за геопространствени изследвания и технологии, утвърдил се като един от основните изследователски центрове в страната. Новото звено ще помогне за развитието на иновативни разработки и научни изследвания в основни направления на геопространствените технологии и съвременната геоинформационна наука. Те ще допринесат за предоставянето на данни, анализи и нови знания по отношение на съвременните обществени предизвикателства като управление на природни ресурсни, градско планиране, сигурност, енергетика, транспорт, цифрова трансформация и др. Институтът ще подкрепи и повишаването на качеството на обучението на докторанти и подготовката на млади учени в съответствие с най-добрите световни практики.
Изменя се Тарифа № 10 за таксите, които се събират в системата на Министерството на здравеопазването по Закона за държавните такси
Министерският съвет прие Постановление за изменение Тарифа № 10 за таксите, които се събират в системата на Министерството на здравеопазването по Закона за държавните такси. С Постановлението се изпълнява Закона за въвеждане на еврото в Република България, като левовата равностойност на таксите, които се събират от Министерството на здравеопазването за заверка на документи, които ще се ползват в чужбина, се заменя в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и закръгляване.
Правителството отменя Тарифата за пристанищните такси, приета през 2007 г. Министерският съвет одобри проект на постановление за отмяна на Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура", приета през 2007 г. Промяната се налага след изменения в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с които от 2020 г. структурата и размерът на пристанищните такси се определят с решение на Управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура", а не с Постановление на Министерския съвет. С приемането на постановлението нормативната уредба се привежда в съответствие с действащото законодателство и се осигурява правилното прилагане на европейските изисквания за прозрачност при определянето на пристанищните такси.
Правителството одобри промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. Министерския съвет прие решение за одобряване проект за изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 - 2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет. Изменението е изготвено във връзка с прилагането на чл. 34 от Регламент (ЕС) 2021/2116 относно автоматичното освобождаване на неизползвани средства по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. То отразява
окончателно определения размер на средствата, които не са били усвоени в рамките на приложимия срок съгласно правилото N + 2. С одобреното изменение се актуализира финансовият план на СПРЗСР 2023 - 2027 г., като се осигурява съответствие с изискванията на европейското законодателство и се избягва необходимостта Европейската комисия да извърши служебно пропорционално намаление на бюджетите по интервенциите. Промените засягат единствено интервенциите в областта на развитието на селските райони. Не се предвиждат изменения в интервенциите под формата на директни плащания и в секторните интервенции. Решението не води до необходимост от допълнително финансиране от държавния бюджет и не оказва въздействие върху неговите параметри. То осигурява актуализиране на Стратегическия план в съответствие с наличния финансов ресурс и създава условия за неговото ефективно изпълнение до края на програмния период.
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на ЕС по околна среда Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на 25 юни в Люксембург.
В дневния ред е предвидено министрите да обменят мнения по ревизията на Регламента за стандартите за емисиите на СО2 от леки и лекотоварни автомобили. За България е важно измененията да осигурят подход, който едновременно не компрометира намаляването на емисиите на парникови газове и в същото време подкрепя конкурентоспособността, заетостта и индустриалния капацитет в ЕС.
Министрите ще проведат дискусия как най-ефективно да бъдат адресирани рисковете от загуба на биологично разнообразие и гарантирането на икономическия просперитет, конкурентоспособността и устойчивостта. България ще отбележи необходимостта от по-добро интегриране на природния капитал в процесите на икономическо и инвестиционно планиране, включително чрез оценка на екосистемните услуги и развитие на механизми за насърчаване на инвестициите в опазването и възстановяването на природата. РЕКЛАМА
Очаква се да бъде обсъдено прилагането на Стратегията на ЕС за устойчивост на водните ресурси с акцент върху предизвикателствата, свързани с цифровизацията на водния сектор и с източниците на финансиране. България разглежда устойчивото управление на водните ресурси като стратегически приоритет с пряко значение за околната среда, икономиката, енергетиката, земеделието и благосъстоянието на гражданите. Страната ни поставя акцент върху модернизирането на водната инфраструктура, намаляването на загубите на вода, подобряването на управлението на водните ресурси и прилагането на мерки за адаптация към климатичните промени. Във фокуса на министрите ще бъде и гарантирането на ефективното прилагане на Регламента за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) с акцент върху опростяването, модернизирането и подобряването на надзора на пазара. Сред действията, необходими за подобряване на практическото приложение на REACH, България откроява оптимизиране на регистрационните изисквания, ускоряване на процедурите за ограничения и разрешаване, както и засилен контрол върху определени групи опасни вещества.
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовно заседание на енергийните министри на ЕС Министерският съвет одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета на ЕС в част „Енергетика", което ще се проведе в гр. Люксембург на 26 юни 2026 г.
По време на заседанието се предвижда да бъде постигнат общ подход по Европейския пакет за мрежите, включващ предложение за Регламент относно насоките за трансевропейската енергийна инфраструктура и предложение за Директива относно ускоряването на процедурите за издаване на разрешения. Одобрената от МС позиция заявява подкрепа за постигането на общ подход по двете предложения, предвид че договорените текстове отразяват ключови за България въпроси, при гарантиране на необходимата гъвкавост за държавите членки и съобразяване със специфичните национални особености. Планира се също обмяна на мнения относно усилията за декарбонизация в областта на енергетиката след 2030 г., както и по отношение на кризата в Близкия изток: мерки за координация и реагиране в енергийния сектор.
В позицията по тези две теми България подчертава необходимостта енергийната архитектура на ЕС след 2030 г. да се основава на балансиран подход, който съчетава климатичните цели със сигурността на доставките, достъпността на енергията, конкурентоспособността и социалната устойчивост. В контекста на кризата в Близкия изток България акцентира върху значението на координираните европейски действия и необходимостта от общи механизми за реагиране. Предвижда се също страната да се присъедини към тристранното споразумение за съхранение на енергия, което се разглежда като важен инструмент за привличане на инвестиции, осигуряване на дългосрочна предвидимост и подкрепа за стратегически проекти като помпено-акумулиращите водноелектрически централи.
Правителството определи председател и поименен състав на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции
С решение на Министерския съвет заместник министър-председателят и министър на икономиката, инвестициите и индустрията е определен за председател на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. Със същото решение е определен и поименния състав на Междуведомствения съвет.
Междуведомственият съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред към Министерския съвет е създаден с чл. 27в, ал. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите и е постоянно действащ колективен орган, който разглежда постъпилите заявления за извършване на преки чуждестранни инвестиции и издава разрешение или отказва издаването на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция.
Приет е План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия Правителството прие План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Планът е част от поетите от България ангажименти за подобряване на регулаторната и административната рамка за развитие на възобновяемите енергийни източници.
Целта е ускоряване на инвестиционния процес, намаляване на административната тежест и изпълнение на националните и европейските цели в областта на енергетиката и климата. Документът има стратегически характер и служи като основа за прилагане на облекчени разрешителни процедури, но не представлява устройствен план, нито разрешение за конкретни инвестиционни намерения. Разработването и приемането на плана не изключва развитие на проекти извън определените в него територии при спазване на приложимото законодателство.
Професионалният празник на дипломираните експерт-счетоводители и регистрираните одитори в България ще се отбелязва на 17 април Министерският съвет одобри решение, с което 17 април е определен за професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители и регистрираните одитори в България. Тази професия се утвърждава като важна и необходима, особено в контекста на усилията на държавата за повишаване на прозрачността, фискалната дисциплина, борбата със сивата икономика и укрепването на доверието на инвеститорите. Предложението за определяне на празника е на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Датата 17 април е избрана, защото е свързана с обнародването на Закона за института на заклетите експерт-счетоводители, извършено през 1931 година.
