Проектобюджетът за 2026 г., представен от финансовия министър Гълъб Донев, прави първата стъпка към съчетаването на две трудносъвместими цели – налагането на финансова рамка на разходите и избягването на драстични рестрикции, които биха орязали доходите на хората. Това коментира в предаването "Утрото на фокус“ бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.
По думите ѝ страната е в деликатна ситуация – само шест месеца след приемането на еврото, когато общественото напрежение още е осезаемо, а ЕК вече сигнализира за процедура по свръхдефицит. Христова допълни, че на управляващите е нужен повече кураж, за да се справят с последствията от пет години на "неразумни политически решения“, натоварили хазната с автоматични увеличения на заплатите в публичния сектор.
Кризата в пенсионната система
Бившият социален министър подчерта, че в дебатите липсва дългосрочната грижа за устойчивостта на пенсионния фонд, чийто дефицит вече достига близо половината от нужните 15.5 милиарда евро за годината.
"Отдавна чакаме един ясен анализ и наистина с политическа воля и кураж предложения за решения, за да се намали този дефицит в пенсионната система“, заяви Христова.
Тя разкритикува досегашните "ударни“ увеличения на минималната пенсия: "У нас все още не се разбира, че пенсионноосигурителната система не е социалноподпомагаща система, с която да решаваме социалните проблеми на хората. Тя е осигурителна система и единствено и само пенсиите зависят от осигурителния принос на човека и на неговия работодател.“
Осигуровки и минимална заплата
Относно промяната от 1 август, при която държавните служители ще започнат сами плащат част от осигуровките си (в съотношение 20 към 80%, с цел изравняване до 40 към 60% от догодина), Христова коментира, че мярката цели равнопоставеност с частния сектор, а не голям бюджетен ефект.
Тя приветства и заявката за нов механизъм за формиране на минималната работна заплата (МРЗ) от август, като посочи досегашното правило (50% от средната заплата) като порочно: "Напълно се изключи социалният диалог, където традиционно МРЗ се договаря между синдикати и работодатели. Трябва да има минимална цена на труда в България, но тя трябва да е разумна и обективна величина.“
Резервът в сивата икономика
Според Христова заложените приходни мерки чрез вдигане на винетки, тол такси и облагане на хазарта няма да бъдат достатъчни. Големият резерв се крие в борбата със сивия сектор, който у нас заема между 21% и 35%.
"Това са икономически дейности, от които в хазната не постъпват пари. Това значи и загубени социални права на хората – или липса на трудови договори, или осигуряване върху минималната заплата. Връзката със сивата икономика е сериозна и оттам могат да дойдат много добри приходи както за централния бюджет, така и за пенсионния и здравния фонд“, заключи Христина Христова.
Източник: "Фокус"
